— Да, сложно е — призна той с въздишка. — Така е от четири месеца. През октомври тя започна работа в Калифорния, а мястото, което бях уредил, пропадна през декември, пък и трябваше да остана тук заради Лукас.
— Не звучи добре. — Погледът й остана взрян в очите му, пълен с въпроси. Тя го смяташе за добър хирург, интересна личност, макар и може би малко ексцентричен. Понякога изказваше гласно мнения, които шокираха сестрите.
— Така си е. Тя получи страхотно предложение от една компания и аз я насърчих да го приеме. Бях си уредил работа от януари, но после от болницата ми отказаха. Всъщност това е неприятното. Но за момента не мога да направя почти нищо. Единственото, което ми предложиха след това, е място в спешното отделение, където лекуват главно хемороиди и навехнати глезени, спорадични случаи на обриви или астма. Тяхната книга за регистрация направо ме приспива.
— Разглезил си се тук — многозначително отбеляза тя. Дори хирургическите дрехи не можеха да скрият хубавата й фигура.
— Може би. Вероятно тукашните главоболия изобщо не са ми необходими. Би трябвало да съм готов да върша нещо по-лесно. Сигурно ще се окаже облекчение.
— Съмнявам се. Струва ми се, че се опитваш да убедиш сам себе си. Как можеш да отидеш някъде, където предизвикателствата ще липсват? — Тя гледаше реално на живота, пък и бе човек на действието.
— Налага се да го сторя. Не искам да изгубя брака си.
— Ако тя те обича, няма. Ако не, не можеш да направиш нищо, за да го спасиш.
— Вземаш ли допълнителна такса за подобни съвети, докторе? — пошегува се той и тя се усмихна.
— Не, давам ги безплатно, защото самата аз не приемам съвети.
— Разбрах, че си разведена — рече простичко той и тя кимна.
— Съвсем.
— Какво означава това?
— Означава, че се мразим, и аз се надявам никога повече да не видя този кучи син. Напусна ме, когато бях бременна в осмия месец, защото родителите му му повериха тръстов фонд.
— А, разбирам — Стив се почувства неловко, че попита, горчивината на тона и погледът й говореха, че е дълбоко наранена.
— Той никога не е виждал дъщеря си.
— От това, което чувам, май е извадила късмет. Никой няма нужда от такъв баща, Ана — съчувствено рече той.
— Може би. Но всеки има нужда от баща. За нея той винаги ще е загадка, фантазия, някакъв изгубен герой, защото не го познава.
— Може би някой ден и това ще стане. Може би тя ще го открие.
— Възможно е. Не мисля, че той ще я потърси. Заради мен. — Тя все още изглеждаше ядосана. Постъпката му бе отвратителна и тя очевидно не бе му простила.
— Но ако не те е обичал, защо се е оженил за теб?
— Бях бременна. Той постъпи благородно. А после се превърна в страхливец.
— Аха, човешката раса и чаровните й слабости.
— Предполагам.
Не беше лесно да се говори за живота посред нощ, след като временно се намираш между два свята, спасяваш нечий живот и облекчаваш болката на хората. Светът отвън, светът отвъд тези стени понякога приличаше на друга планета. Все едно да си в лодка в средата на океана. На Стив му бе мъчно за нея, тя се държеше като обиден човек, ядосан, огорчен и разочарован. Единственият път, когато очите й светнаха, бе, когато заговори за дъщеря си. Името й бе Фелиша.
Два дни по-късно, след кратка почивка, те отново бяха на работа заедно. Беше през уикенда. В полунощ и двамата умираха от глад и си поръчаха пица. Тя изглеждаше по-добре от последния път, когато разговаряха, и той я накара да се разсмее с няколко изтъркани шеги, стари истории за чудаци, лежали в травматологичното отделение.
— Имаш ли приятел? — попита я после, докато се бореха с моцарелата на пицата, и тя се засмя на въпроса.
— Шегуваш ли се? Кога? Възможно ли е човек, който работи тук, да си има гадже? Как е възможно да се справи?
— Някои от мъжете го постигат — небрежно отбеляза Стив, а в отговор тя се усмихна.
— Ами ти? Виждаш ли се с други жени?
— Разбира се, че не. — Той я изгледа неодобрително. — Казах ти, женен съм.
— Да, за жена от друга галактика, далеч, далеч оттук. Просто питах. — Бе чувала слуховете в болницата, че той е верен на съпругата си, и го харесваше заради това. Пък и отговорът му донесе и на нея облекчение. Нуждаеше се от приятел, а не от някой сваляч. — Кога си идва тук?
— Не много често. Ще си дойде този уикенд.
— Това е чудесно. Имате ли деца, Стив?
— Не съм такъв щастливец.