— Така е, за жалост. Но бих се забавлявал много, ако го направя.
— Ти си безнадежден случай. — Обичаше да го дразни, просто за разтоварване, но очевидно го харесваше и уважаваше.
Зарадва се заради него, когато жена му пристигна. За Мередит и Стив обаче уикендът бе труден. Те отчаяно се опитваха да сплотят живота си през малкото време, което имаха един за друг, и изглежда с всяка изминала седмица това ставаше все по-трудно. Цялата нощ, преди Мередит да пристигне, Стив бе оперирал и когато я посрещна, бе нервен, изтощен от безсънието. А тя бе направила всичко възможно, за да осигури приятен уикенд за него. Беше му донесла от хляба, който той харесваше, пресен рак и две бутилки от най-хубавото калифорнийско вино. Но той бе прекалено уморен, за да яде или пие, а след като поспориха за незначителни неща по време на обяда, той спа цял следобед. Мередит остана у дома в очакване той да се събуди, но Стив отвори очи едва в девет часа вечерта.
Поговориха си приятелски и отношенията им се подобриха, но несъмнено атмосферата беше различна отпреди. На моменти се чувстваха като непознати, все повече осъзнаваха, че живеят в различни светове. Вече не бе лесно да вървят в крачка, сякаш постоянно не се разбираха.
Когато Мередит отлетя за Калифорния в неделя вечерта, и двамата бяха потиснати, а храната, която му донесе от Сан Франциско, стоеше непокътната в хладилника. Час след като Мередит отпътува, Ана се обади и покани Стив на вечеря в дома си. Без да се замисли, той грабна хляба, виното и рака и ги отнесе у тях.
Апартаментът й беше съвсем малък и не бе особено топло, имаше счупен прозорец, който собственикът отказваше да оправи. Хлебарки пъплеха навсякъде. Жилището се намираше съвсем близо до Сто и втора улица, но очевидно това бе най-доброто, която тя можеше да си позволи. Бе шокиран, че тя живее по този начин. Особено след като знаеше, че бащата на детето й има тръстов фонд.
— Няма проблем — махна с ръка тя, но проблемът бе налице и двамата си даваха сметка.
Но нейното достойнство, гордост и упоритост го трогнаха много. А малкото момиченце бе прекрасно, просто по-светло копие на майка си. Изглеждаше точно като нея и когато майка й й направи забележка, тропна с краче и я смъмри, че е непослушна.
— Има твоя характер. До няколко години ще ти причинява големи грижи.
— Знам — усмихна се гордо Ана. — Баща й беше истински негодник, но все пак чаровен.
Стив се разсмя на описанието. Нещо у този мъж бе привлякло Ана, видът му или умът, или изтъкнатият му произход. Доколкото я познаваше едва ли бяха парите му. Изглежда не я бе грижа много за това. На Стив му се искаше да ги покани в дома си на вечеря, но се притесни от екстравагантността на апартамента си. Бе му по-лесно да дойде тук. Ана се затрудни с рака и виното, които той донесе, но все пак се зарадва и тази вечер те дълго си говориха за стреса да живее на близо пет хиляди мили от съпругата си. Ана бе изпълнена със съчувствие и й бе жал за него. А когато същата вечер се прибра вкъщи, Стив си даде сметка, че бе пил много, но въпреки това бяха запазили приличие. Двамата с Ана бяха добри приятели.
Когато си легна, Мередит му липсваше и той искаше да й се обади и да й каже, че съжалява за уикенда, не преминал както трябва, но като погледна часовника, си даде сметка, че тя още е в самолета. Мислеше да остави съобщение на телефонния й секретар, но бе уморен, а и бе пил доста, затова легна да спи.
Покани Ана и Фелиша на вечеря по-късно същата седмица, след като приключиха дългия работен ден. Заведе ги да хапнат сандвичи и сладолед. Фелиша прекара чудесно с тях. Придружи ги до дома им и чете вестник, докато Ана сложи детето да спи. Чувстваше се спокоен и отпуснат в тяхната компания.
— Ти си добър човек, знаеш ли — каза тя, когато се върна в дневната и седна на счупения диван до него. — Съпругата ти постъпва глупаво, като те оставя сам тук. — И двамата бяха изморени, но се чувстваха уютно в малката дневна. Това бе чудесна вечер след дългия, труден ден.
— Тя няма избор в момента — честно отвърна той. — Трябва да си намеря работа в Калифорния. Нямаме избор, Ана — въздъхна с мрачен вид, сетил се пак за раздялата.
— Все трябва да има нещо за теб, Стив — със съчувствие изрече тя, докато той се стараеше да не обръща внимание колко хубава изглежда в тениска и клин. Това бе неуместно. Приятелството помежду им бе важно и за двамата.
— И аз все си повтарям, че в Сан Франциско не може да не се намери работа за мен, но засега няма нищо. — Беше се обаждал в тамошните болници, за да съобщи, че е свободен. — Вече почти свикнах с това положение.
Но думите му не убедиха никого от тях и фактът, че през следващата седмица Мередит заминаваше на кратка почивка на Хаваите, не бе от полза за брака им. Щяха да бъдат разделени още две седмици.