Докато говореше, изпита ужас, сякаш щеше да падне в дълбока пропаст. Не искаше дори да й минава мисълта, че може да го изгуби. Ала знаеше, че ако нещата не се подобрят, ако един от тях не направи стъпката в най-скоро време, това можеше да се случи. Вече се изправяше пред този проблем. След като живееха разделени от близо четири месеца, те изглежда поемаха различни посоки и скоро трябваше да предприемат нещо.
— Какво ще направиш, ако двамата се разведете?
— Ще се самоубия — отвърна твърде бързо, за да е искрена, а после се замисли. — Не знам. Ще събера парчетата и ще започна отново, предполагам. Но ще ми отнеме време. Както ти е отнело и на теб, Кал. Това не е учудващо. Вложил си много в брака си. Три деца, седем години, очевидно си вярвал в нея, доверявал си се, а тя те е предала. Мисля, че ще мине много време, преди да се възстановя от нещо подобно, ако може да се каже, че и ти си се възстановил напълно.
— Трябваха ми доста години — призна той спокойно, излегнал се на топлия пясък до нея. Красотата й го завладяваше. Тя изобщо не съзнаваше какво впечатление прави, и той бе благодарен за това. Така бе по-просто. Нямаше да допусне същата грешка, като на Коледа. — Може би твърде много — допълни той. — Вече ме обзема чувството, че съм пропилял последните осем години. Просто исках да покажа на всички колко твърд и циничен съм, за да не разберат колко ме боли. Но истината е, че бях наранен. Твърде много, твърде дълго. — Но мрачното му настроение бе изчезнало.
— А сега? — продължи да настоява Мередит. Той се усмихна. Тя бе чудесен приятел.
— Просто искам да продължа и да заживея отново. Изведнъж усетих остро липсата на всичко, което съм пропуснал през годините, седя тук и се чудя къде съм бил и какво съм мислил.
— И го искаш незабавно — тя се засмя. Както във всичко друго, той бе нетърпелив и искаше моментални резултати без отлагане.
— Разбира се. — Лицето му засия, не се бе чувствал така добре от години. Обичаше да разговаря с нея. Тя не само бе блестящо допълнение към неговия бизнес, но и най-добрият приятел, когото бе имал. Денят, в който я бе срещнал, бе благословен от щастлива звезда. — Добре, намери ми идеалната жена.
— Сводничеството влиза ли в длъжностната ми характеристика.
— Разбира се. То е част от нея.
— Страхотно. И къде, според теб, да я намеря?
— Да ме убият, ако знам — отвърна той с момчешка усмивка. — Със сигурност нямам представа. Не мисля, че има много идеални жени. Повечето са досадно глупави, както твърдят децата ми. Идеалните, изглежда, се крият. — Той се загледа дълго и настойчиво в нея, докато лежаха един до друг. — Или са омъжени. — Тя разбра комплимента и бе трогната, но не каза нищо.
Известно време продължиха да лежат безмълвно и накрая той стана и й помогна да се изправи, после двамата се върнаха обратно по плажа, хванати за ръце като деца. Чувстваше се по-добре, след като поговориха, а когато отново се настаниха на шезлонгите, установиха, че някои от другите им колеги също са излезли на плажа и са се излегнали близо до тях. Ала Кал отново се бе върнал в нормалното си състояние и облакът, който изглежда бе надвиснал над него, за момента се бе разсеял. Поръчаха питиета и побъбриха с другите. След няколко часа Мередит и Кал се прибраха да се преоблекат.
Тя взе душ и когато се появи отново, бе облечена в бяла копринена рокля с тюркоазен гердан, косата й бе чиста и блестеше, беше обула бели отворени обувки на висок ток. Изглеждаше невероятно. Всичко у нея бе прекрасно и когато му се усмихна на общата тераса, той усети, че отмалява. Тя го познаваше твърде добре и Кал се притесни, че ще забележи смущението му, но тя не даде знак, че е разбрала каквото и да е.
— Готова ли си за нападение? — попита я и й подаде чаша бяло вино. Двамата постояха заедно, пийваха, докато наблюдаваха величествения залез. — Тук е хубаво нали?
— Прекалено много. — Натъжи се, че вижда такава красота, без да може да я сподели със Стив. Вече бяха пропуснали много такива моменти. Изобщо не можеше да се свърже с него, откакто бе пристигнала на остров Хавай. От сутринта почти непрекъснато бе в операционната. — Знаеш ли, бих искала да не се присъединяваме към другите, нека да останем тук, на терасата, и да вечеряме спокойно.
— Няма да имаме такъв късмет, скъпа — разсмя се той. Трябваше да вечерят с петдесет души, всичките готови да прекарат страхотно, шумно и весело на Хаваите. Но и той споделяше желанието на Мередит да прекарат тиха вечер.
Както винаги, тя бе любезна с всички, представяше един на друг хората, които не се познаваха, държеше под око всичко, което се случваше, и изглежда предугаждаше проблемите, преди да са се появили. Никой не го разбра, освен Кал. Но той бе наясно какви усилия полага тя, за да гарантира успеха на вечерта за всички присъстващи.