— Какво ще правим? — попита го тя, докато лежаха в леглото късно една нощ, след като най-сетне се бяха отделили един от друг.
Внимаваха много за държанието си на публични места и бяха сигурни, че никой не е разкрил тайната им. Но единственото, което искаха да правят, бе да се върнат в стаята, да бъдат сами, да се любят, да разговарят с часове. Една нощ говориха толкова дълго, че посрещнаха зората.
Работеха заедно както обикновено, но новите измерения в отношенията им промениха всичко. А поради часовата разликата и натоварения си график Мередит не се бе обаждала на Стив.
— Какво ще направиш ти, Мери? — попита я сериозно Кал, легнал на една страна, без да откъсва поглед от нея, проследявайки лениво с пръст нежните извивки на тялото й.
Споделяха вулкани от страст и острови на спокойствието. Но онова, което ги чакаше отвъд бреговете, на които стояха, бе буря със страховита сила и опасно дълбоки води. Това не бе тайна за никого от тях. Кал изглеждаше щастлив и спокоен, когато я погледна в очите. Знаеха, че се обичат, но нищо повече. А той нямаше представа кой път ще избере Мередит — към миналото или към бъдещето. И двете възможности бяха вероятни, а тя самата се носеше бавно към неизвестността без реално чувство за посока. Приличаше на кораб с прерязана котва.
— Просто нямам представа — искрено си призна Мередит, притисната плътно до него, усещаше мъжествената му сила и топлина с всяка частица от тялото си. Чувствата й към него бяха толкова силни, че спираха дъха й. — Не мога да причиня това на Стив, Кал… Не мога… Не мога да го изоставя. — Но тя не можеше да изостави и Кал, и си даваше сметка за това. Беше хваната в капан между два свята, разкъсваше се на две противоположни страни.
— Нека не вземаме решения сега — предложи той, опитваше се да запази спокойствие, да не я плаши. — Не бива да правим нищо. Защо просто не се наслаждаваме, докато можем. — В отговор тя кимна безмълвно, той я целуна и после отново започна бавно да я люби.
Не можеха да се разделят, докато бяха в стаята на единия или другия, но бяха изключително, внимателни, когато бяха в обкръжението на хората от фирмата или на срещи. Произнасяха предварително подготвените речи, водеха малки групи и не отсъстваха от общите обеди и вечери. Дори най-наблюдателният им колега трудно би открил нещо нередно в общуването им. Но когато Мередит беше с него, тя имаше, повече от всичко, усещането за безмълвна интимност и дълбока обвързаност помежду им. То бе недоловимо, но съвсем реално и подсилваше всяко тяхно общо преживяване. Възможно ли бе някой да не се досети?
— Трябва да са слепи — каза тя на Кал една вечер, докато седяха загърнати в кърпи на терасата си, преди да се облекат за вечеря. Бяха плували на плажа и току-що бяха взели продължителна гореща вана и, разбира се, се бяха любили.
— Понякога хората не забелязват очевидното — спокойно обясни той и отпи от мартинито си.
Не пиеше през деня, но обичаше коктейл преди вечеря, а понякога Мери му правеше компания, но тази вечер отказа. Искаше да бъде свежа за вечерното събиране. Случващото се помежду им бе достатъчно опияняващо за нея и тя не искаше да го подсилва с алкохол.
— Щастлива ли си? — попита я, не можеше да откъсне поглед от нея, излегнала се на шезлонга, загледана в залеза, който багреше водите на океана в пурпур.
— Много повече, отколкото заслужавам. — Онова, което бяха открили, бе много скъпоценно и за двамата, но знаеше, че поне за момента то бе взето назаем, дори бе откраднато. Рано или късно те трябваше да изпълнят задълженията си. Но не още. За момента все още можеха да грабнат любовта и никой от тях не бе в състояние да се съпротивлява. Силата, която ги теглеше един към друг, бе мощна и непреодолима.
— Заслужаваш всичко, което искаш — с любов отбеляза Кал, наведе се и я целуна.
— Понякога това не е вярно — нежно отвърна тя. — Нещата невинаги се развиват, както искаме. Бих предпочела да се бяхме срещнали по-отдавна.
— И аз — съгласи се той с въздишка, — но може би никой от нас не е бил готов. — Не бяха готови обаче и сега. Той може и да беше свободен, но тя бе омъжена. — Правим всичко заедно толкова добре, Мередит.
— Да, знам — усмихна се тя, — също като Фред Астер и Джинджър Роджърс.