— Мислех, че никога няма да ме помолиш — въздъхна облекчено, изпълнен с щастие.
Пожела лека нощ на децата, остави ги с икономката, когато си легнаха, и към единайсет часа се върна при нея. А на следващата сутрин отидоха заедно на работа.
— Как ще се оправим? — попита Мередит, докато приготвяше закуската, а той разлистваше „Уолстрийт джърнъл“.
— Внимателно, предполагам. Мъдро, разумно. Бавно. И двамата трябва да размислим, Мередит.
Говореха много по този въпрос и двамата искаха да изберат най-доброто решение. Проблемът изискваше сериозно обмисляне. От самото начало тя му каза, че няма да напусне Стив. И той отговори, че я разбира. Но за тях двамата това означаваше едно-единствено нещо — край. Въпросът бе колко дълго да продължи връзката им, как ще се справят с раздялата, дали си струва.
За момента и двамата бяха убедени, че това е правилното решение, независимо, че затваряше вратите пред бъдещето им. Кал разбираше, че трябва да приеме това положение, въпреки че не му бе приятно. Искаше Мери в живота си завинаги.
Прекараха деня заедно на работа, както обикновено. А Стив й се обади преди обяд. Бързаше, влизаше и излизаше от хирургията и все още заместваше Харви Лукас. Лукас трябваше да се върне след месец или най-рано след три седмици. Ана Гонсалес все още помагаше всичко да е под контрол. Работата в травматологичното отделение приличаше на еквилибристика и през по-голямата част от времето си Стив се намираше високо на въжето, караше по него велосипед с едно колело и жонглираше с горящи факли.
Почти нямаше време да я разпита за Хаваите и само се поинтересува дали през уикенда ще си идва вкъщи. Тя отговори утвърдително и в момента, в който затвори, съжали, защото Кал влезе и я покани да отиде с него и децата в Кармел.
— Щях да приема с удоволствие — отвърна тя с разочарован вид, — но обещах на Стив да се прибера. — В очите на Кал проблесна пламъче, но той не каза нищо. — Може да му се обадя и да го отложа.
— Това е твоя работа — тихо рече Кал. Не искаше да я притиска допълнително. Но когато тя размисли, разбра, че не може да го остави, даваше си сметка, че не е готова да види Стив след всичко случило се на Хаваите.
Същия следобед се обади в Ню Йорк и каза, че й е изникнала работа в офиса и през уикенда ще се среща с клиенти. Стори й се, че Стив не е много доволен, макар да прояви разбиране. Когато затвори телефона, тя отново се почувства като престъпник. Правеше нещо, което никога не си бе позволявала преди. Лъжеше то. Мина й през ума, че постъпва също като бившата съпруга на Кал. Тя бе спала с шефа си и лъжеше съпруга си. Стори й се отвратително и тя го сподели същата вечер с Кал, когато той дойде. Бе завел децата вкъщи, бе вечерял с тях, чувстваше се уморен. Не му хареса сравнението с Шарлот.
— Не е същото, Мери — натърти той.
— А кое е различното? Това е почти същата ситуация.
— Тя е имала връзка с него, преди да се оженим и не ми е казала. Продължила е отношенията си и след брака ни, с малки прекъсвания, когато е раждала децата ни. Бяхме женени седем години и тя му е била любовница през цялото това време, както и няколко години преди това. Не ми каза какво става, напусна ме заради него. Казвам ти, различно е. Никога не съм знаел за това, докато не се досетих сам. Живо чудо е, че никое от децата ни не е от него. Щях да се притеснявам наистина, ако всичките не приличаха толкова много на мен.
— Би било чудовищно от нейна страна — Мередит му съчувстваше, но все пак не харесваше приликите между двете ситуации, а те несъмнено съществуваха.
През уикенда отидоха в Кармел с децата. Отседнаха в „Лодж“ на Пебъл Бийч, тя взе отделна стая, но за нейна изненада никое от децата нямаше нищо против присъствието й. Бяха я приели като приятелка. Пазарува с двете момичета, докато Кал и Анди играха голф. После отидоха в „Плати“ в Кармел и вечеряха спагети. Разговорът бе оживен. Децата се шегуваха с баща си за косата му, начина му на обличане, жените, които харесвал или не харесвал, дори за това как играе голф. Но заяжданията им бяха безобидни. Очевидно въпреки недостатъците, които забелязваха, те истински го обичаха. Държаха се добре с Мередит, защото знаеха, че не му е любовница, а е женена за Стив.
— Сигурно ти е трудно да живееш тук без съпруга си — със съчувствие отбеляза Мери Елън, което озадачи Мередит. Изненадващо бе, че момичето е стигнало до този извод, разсъждаваше като възрастен човек. Тя кимна утвърдително.
— Така е. Опитва се да си намери работа, но не е лесно и сега е длъжен да остане в Ню Йорк, защото шефът му претърпя злополука.
— Той оправя хора, по които е било стреляно, нали? — попита Анди и тя се разсмя.