— Лекува рани и още няколко други болести.
— Сигурно хората в Ню Йорк се стрелят много, след като се нуждаят от специален лекар за това — допълни детето и всички се разсмяха. Разговорът отново й напомни, че Стив е част от живота й и тя не може да го избягва до безкрайност.
Двамата с Кал разговаряха по този въпрос отново същата вечер и тя заяви, че наистина иска да се прибере вкъщи следващия уикенд. Но когато дойде четвъртък, установи, че наистина се налага да се срещне с клиенти, които идваха от Токио. Вече не знаеше какво да каже на Стив, след като бе използвала предишния път същото извинение.
— Пак? — Гласът му прозвуча нещастно, когато му съобщи, че не може да се върне. — Господи, Мери, възнамеряваш ли някога да си дойдеш? Знаеш, че не мога да мръдна, след като Лукас отсъства.
— Ами Ана? Не може ли да те замести, за да дойдеш в Калифорния?
— Не и тази седмица. Работила е непрекъснато шест дни. Не е виждала детето си. Освободих я до неделя.
— Значи дори да дойда, все едно ще си зает. Може би е по-добре, че не мога. — Тя си търсеше извинение, което не убягна съвсем на Стив.
— Слушай, Мери. Доколкото знам, ние все още сме женени. И след като е така, искам да те виждам повече от веднъж месечно, ако и ти го желаеш. — Той наистина й бе ядосан.
— Ще си дойда другата седмица. — В тона й звучеше извинение.
— Това чувам всяка седмица, а после в четвъртък ми се обаждаш, че трябва да се срещаш с клиенти или да ходиш на Хаваите, или да вдигате хвърчила с Калан Дау. Не знам какво, по дяволите, правиш там, но знам, че никога повече няма да те видя. — Гневът му напираше, бе уморен, ревнуваше и тя не можеше да го вини.
— Съжалявам. Не знам какво да кажа. — Чувстваше се виновна до отчаяние и бе малко уплашена от постъпката си. Независимо какво чувстваше към Кал, колко хубаво бе то, тя рискуваше брака си и си даваше сметка за това. Не можеше да очаква, че Стив ще приеме това положение завинаги.
— Няма значение, Мередит. Ще те видя, когато е възможно. Ако дойдеш в Ню Йорк, обади ми се. Трябва да се връщам на работа. — Затвори, без да изчака да му кажа довиждане, и през останалата част от деня тя се чувстваше неудобно при мисълта за случилото се. На Кал обаче не каза нищо. Стив бе неин проблем. Неин съпруг.
В петък вечерта се забавлява във „Фльор дьо Лис“ с Кал, японците харесаха френската кухня и намериха ресторанта за превъзходен. В събота ги отведоха на вечеря в „Мейсас“. Срещите им с тях минаха добре, бяха ентусиазирани от новата система, която Кал предлагаше. Мередит прекара цялото време с тях до заминаването им в неделя. А когато същата вечер се обади на Стив, него го нямаше и тя отиде да вечеря с Кал и децата му.
Стив работи целия уикенд в Ню Йорк и след като Мередит се обади, че няма да дойде, реши, че няма смисъл да се прибира. Снежната буря отново се възобнови и температурата падна рязко. Улиците се заледиха, изглежда, че никога не бе имало толкова много фрактури. Помагаше на ортопедите в хирургията денем и нощем. Имаше и четири катастрофи, в които бяха пострадали деца.
Беше освободил Ана за уикенда, но нямаше търпение да я види. Най-сетне тя се появи в неделя вечерта.
— Чувам, че си прекарал ползотворен уикенд.
Тя му се усмихна. С дъщеря й се бяха пързаляли на тенекии и найлони в Сентрал парк.
— Благодаря ти за почивката. Прекарахме прекрасно.
— Ти си късметлийка — недоволно промърмори той. — Откакто си тръгна в петък, всяка възрастна дама в Ню Йорк мина оттук със счупен задник.
— Обичам тази диагноза. Съобщаваше ли им я?
— Да, и те я харесваха. — Той й се усмихна неохотно. От четвъртък бе в отвратително настроение.
— Мередит дойде ли си? — попита тя небрежно, имаше чувството, че или са се скарали, или изобщо не я е виждал. Киселото му настроение напоследък издаваше, че нещата между тях не вървят добре.
— Не. Трябвало да придружава клиенти. Отново — сопна се Стив.
— И без това нямаше да я видиш — практично отбеляза Ана, — нали виждаш каква е лудница тук.
— И тя това каза. Поне можеше да опита.
— Слушай, момче. И двамата сте заети. Когато си й позволил да се мести, трябвало е да знаеш, че няма да е лесно. След като нямаш работа там и двамата трябва да се опитате да направите всичко според силите си. Не е нейна вината, че работата ти се е провалила. — Думите й звучаха разумно, но той се подразни, че Ана го съжалява.
— Трябва ли да човъркаш раната? Или просто го правиш, за да ме дразниш? — озъби й се той и й обърна гръб, но след няколко минути му стана съвестно и започна да й се извинява. — Съжалявам. Имах ужасен уикенд. Не съм спал от петък през нощта. Не се чувствам добре, уморен съм от всичко тук. Жена ми ми липсва. Имам чувството, че никога повече няма да се върне и това ме влудява.