Прибра се в мебелирания апартамент, в който още живееше. Така и не бе намерила къща, която да харесва, пък и отделяше малко време за тази задача. Беше заета и тъй като Стив продължаваше да живее в Ню Йорк, не виждаше причина да се мести в града. Искаше да остане в Пало Алто, за да бъде близо до Кал. Беше й казал, че може да задържи апартамента колкото дълго иска.
Когато пристъпи вътре, я обзе странно чувство. Повече усещане, отколкото нещо видимо, но беше различно. Влезе в дневната и остави куфарчето си, странното предчувствие не я напускаше и в този момент Стив излезе от спалнята й с голям букет цветя. Тя почти подскочи, когато го видя. Последното, което очакваше, бе да го види.
— Какво правиш тук? — попита, сякаш срещу нея стоеше натрапник, а той я погледна със странно изражение и се приближи с цветя в ръка.
— Мислех, че ще се зарадваш да ме видиш — изглеждаше разочарован.
— Така е. — Тя веднага се окопити и се приближи към него. — Просто… не очаквах… ти каза, че този уикенд ще работиш.
— Исках да те изненадам — отвърна Стив и остави цветята на масичката за кафе.
Прегърна я и тя започна да се моли да не усети вътрешната й съпротива. Не го бе виждала отпреди отношенията им с Кал да се променят и много се страхуваше Стив да не го почувства. Ала когато я целуна, бе сигурна, че не е разбрал нищо.
— Честит Свети Валентин, Мери — щастливо я поздрави съпругът й, доволен развоя на събитията.
— Каква изненада! — възкликна тя героично, а Стив не й каза, че идеята е била на Ана.
— Реших, че е по-лесно аз да се освободя, отколкото да те откъсна от работата ти тук. Дано да си свободна този уикенд. Утре искам да те заведа на вечеря.
Същото бе предложил и Кал, помисли си тя в момента, в който го изрече. Но това бе невъзможно. Трябваше да прекара Свети Валентин със съпруга си. След като той бе успял да се освободи, разбираше, че трябва да прекара всеки миг с него. Това й приличаше на благословия.
— Е, какво ще правим довечера? — той сияеше срещу нея. Знаеше какво стои на първо място в списъка му, но след това мислеше да я изведе на вечеря и на кино.
— Не знам. Защо не останем тук? — Тя се чувстваше напълно дезориентирана и по някаква странна причина имаше чувството, че ще забавлява непознат. След като бе спала с Кал, изпитваше усещането, че целият й живот е променен.
— Мога да сготвя, щом искаш — предложи Стив, — или да поръчаме пица.
— Разбира се, скъпи — сговорчиво се съгласи тя, — каквото искаш. Сигурно си изтощен. — Поне така се надяваше, но той й изглеждаше изненадващо свеж, въпреки часовата разлика и безкрайната поредица дни, през които бе работил.
— Спах в самолета, чувствам се страхотно. — Той отново я прегърна. — Наистина ми липсваше. — Не се бяха виждали от пет седмици и през три от тях тя си бе позволила да мисли, че той не съществува. Но сега съпругът й бе твърде реален.
— И ти ми липсваше — излъга тя, чувстваше се притеснено и неловко, докато преместваше цветята в трапезарията и му благодареше.
Той я наблюдаваше и не можеше да се отърси от усещането, че в отношенията между тях има някаква промяна. Може би бе от изненадата, не бе имала време да асимилира присъствието му.
— Как мина тази седмица? — попита небрежно той.
— Добре.
— Излиза, че си работила ден и нощ след Хаваите. — Бе й се обаждал, но тя изобщо не отговаряше, бяха разговаряли единствено по телефона в офиса, защото Кал бе идвал при нея всяка вечер.
— Бях много заета — неясно обясни тя.
— Защо не взема душ, после можем да си починем — предложи той с усмивка. Тя разбираше какво означава това. Понякога, когато бяха разделени известно време, се връщаха към нормалните си отношения, след като се любеха, но този път при мисълта за това я обзе паника.
— С удоволствие, но имам малко неприятни новини. — Тя се изчерви, когато го каза.
— Какво има? — Той очевидно се притесни.
— Не е най-приятното време от месеца за гореща любовна нощ… — Тя се опитваше да го накара сам да стигне до извода.
— В цикъл ли си? — Тя кимна.
Не бе вярно, но тя изведнъж си даде сметка, че не може да се справи с физическите аспекти на двойствения си живот и със сложната ситуация. Нямаше време да се подготви как да реагира, когато го види отново.
— Няма значение — усмихна й се той. — Това не ни притесняваше в колежа, нали? — Тя се вцепени, сякаш попадна в капан. — След като живеем на двата противоположни бряга, ще трябва да приемаме обстоятелствата, ако ме извиниш за сравнението, когато се видим.
— Благодаря ти — прошепна тя, когато той изчезна в банята да се съблече и да вземе душ. А след като чу, че водата тече, се обади по телефона на Кал. Той отговори на второто позвъняване и бе щастлив да чуе гласа й.