— Кога ще дойдеш? Купих два стека и бутилка хубаво вино.
— Не мога да дойда — задъхано рече тя.
— Защо не? Нещо не е наред ли? — Той усети напрежението в гласа й и макар да не бе необходимо, тя продължи да шепне.
— Стив е тук. Изненада ме. — Последва дълга пауза и болезнена тишина.
— Разбирам… е, това е интересно. На какво дължим това удоволствие… не, нека се досетя. Дошъл е за Свети Валентин, за малък романс. — Кал се опитваше да прикрие с цинизъм болката си. Това обаче бе цената, която трябваше да плати за връзката си с омъжена жена.
— Предполагам. Не знам, Кал. — Сега тя лъжеше и него. Мечтата се превръщаше в кошмар, но те знаеха, че това ще се случи все някога. Заблуждаваха се през последните няколко седмици, но сега трябваше да се изправят пред истината. Единственият, който не знаеше какво се случва, бе Стивън. — Не можем да се видим и утре — тъжно го предупреди тя.
— Очевидно. — Той започваше да се окопитва. — Всичко е наред, Мери. Разбирам. — Бяха отлагали обсъждането на бъдещето си, защото разбираха, че докато Стив не се появи, те могат да живеят в света на фантазиите. А сега той бе дошъл и се налагаше да погледнат реалността с всичките й усложнения. — Ще вечеряме следващата седмица и ще поговорим за това. Ще се видим в понеделник. Предполагам, че ще пътува в неделя вечерта с късния полет. — Преодоляваше вътрешното си състояние и в гласа му звучеше надежда.
— Още не ми е казал. — Водата спря да тече и тя разбра, че трябва да свършва. Цялата ситуация я изнервяше до крайност. — Ще ти се обадя, щом мога.
— Не се тревожи тогава. Ще прекарам спокоен уикенд с децата. Помни само едно.
— Какво? — прошепна тя.
— Обичам те. — И докато го слушаше, тя си даде сметка, че не го заслужава. Нито пък Стив. Изпита вина заради двамата. Бяха добри мъже и тя ги обичаше. Бе дала на всеки от тях половината си сърце, но това бе по-малко, отколкото заслужаваха, и това я подлудяваше.
— И аз — каза тя, когато Стив влезе в дневната, загърнат с кърпа, все още от него капеше вода. — Приятен уикенд — пожела на Кал и затвори, а Стив я погледна усмихнат.
— Кой беше?
— Моята секретарка… Джоан… Щях да я използвам да свършим малко работа през уикенда. — Лъжите бяха безкрайни и Мередит се мразеше заради тях. Нямаше как обаче да бъде честна към него. Какво трябваше да каже? Че е Кал и че тя току-що му е казала, че го обича?
— Вие всички работите много — отбеляза Стив, влезе в кухнята и отвори хладилника. Обичаше бира, но нямаше. Единственото, с което разполагаше, бе бялото вино, оставено там от Кал. — Нямаш бира — Стив погледна виното и вдигна едната си вежда. — Напоследък пиеш скъпи вина. Преди никога не си пила сама вино. — Това бе повече въпрос, отколкото обвинение.
— Понякога идват хора. Японците миналия уикенд.
— Лошо, че не си им купила саке. Бих го предпочел. По-късно можем да купим бира.
— Не те очаквах, затова не купих.
— Няма проблем — отвърна той безгрижно.
Приличаше й на голямо момче в сравнение с изтънчения Кал. Почувства се странно, когато си даде сметка, че вече се чувства по-уютно с любовника, отколкото със съпруга си. Последните четири месеца не бяха милостиви към тях.
— Защо не се хвърлим за кратко в леглото? — предложи й той с палаво изражение, хвана я за ръката и я поведе към спалнята.
Тя все още бе облечена в тъмносиния костюм, който носеше на работа, със златна огърлица и чифт перлени обеци. Изглеждаше делова и резервирана, а последното, което се въртеше в ума й, бе секс и романтика. Нямаше начин обаче да му откаже. Вече го бе избягвала в продължение на месец и той нямаше търпение. Преди да се появи Кал, тя също би горяла от желание да спи с него, след като не се бяха виждали толкова време. По принцип сексуалният им живот бе активен.
Мередит свали костюма, внимателно го сгъна на едно кресло, свали обувките и бижутата си, чорапогащника си и след минута се пъхна в леглото по бельо, след като набързо мина през банята. Чувстваше се като една от онези легендарни булки, които се заключвали в банята и отказвали да излязат, но ако бе постъпила така, Стив би я помислил за луда.
За минута той остана да лежи спокойно, държеше я в прегръдките си, тя усещаше колко я желае, тогава я връхлетяха всичките й чувства към него, но не под формата на страст, а на жалост.
— Какво не е наред, любима? — познаваше я прекалено добре и бе стреснат, когато усети, че тя трепери.
В очите й блеснаха сълзи. Бе толкова непочтена спрямо него, бе забъркала такава каша, а дори не можеше да му каже. Само щеше да го нарани. Не знаеше какво прави. Какво да изрече? Че има връзка и е влюбена в друг мъж? Би било толкова жестоко.