— Колко много те обичам. — Същото й бе казал Кал последния път, когато говориха.
— И аз те обичам — отвърна с приглушен глас. — Съжалявам за лошия уикенд. — Дължеше му значително повече, но то бе непосилно бреме за нея, и не знаеше какво ще прави сега с Кал.
— Не беше толкова лош. Когато се съберем заедно, ще трябва да се приспособим един към друг наново. Ще се опитам да дойда след две седмици, ако мога. А защо ти не се пробваш да се прибереш у дома следващата събота и неделя? Така ще се върнем в старото русло, любима. Ако не намеря скоро работа, пак ще дойда и ако трябва, ще карам такси.
— Няма да го допусна — тъжно рече тя.
— Нека видим какво ще стане, когато Лукас се върне. Само още две седмици, може би. Тогава просто ще опаковам багажа си и ще дойда при теб. — Думите му й прозвучаха като погребална камбана. Или трябваше да я бие за него, или да приключи с Кал, а перспективата за която и да било от тези възможности бе ужасяваща.
— Обичам те, Стив — изрече го съвсем искрено. Но се чувстваше много нещастна и по-объркана от когато и да било. А освен това си даваше сметка, че напълно си е заслужила терзанията.
— И аз те обичам, скъпа — бяха последните му думи, преди да затвори. Тя плака известно време, не бе сигурна какво да направи.
Следващото обаждане, час по-късно, бе от Кал. Той бе съвсем объркан и призна, че уикендът е бил кошмарен за него. Щял да полудее от мисли за нея. Не искаше да й каже колко е ревнувал, как си я е представял в леглото със Стив. Трябваше да я види.
— Мога ли да дойда? — попита и макар че тя искаше да му откаже, не намери сили.
Отново почувства познатото притегляне към него. Движеха я по-скоро химическите процеси в организма й, отколкото разумът.
— Притеснена съм — предупреди го тя. — Това бе най-лошият уикенд в живота ми.
— И за мен също. Нека се опитаме да го преодолеем заедно.
Тя нямаше представа какво да направи, когато го види отново и как ще се чувства. Но в момента, в който отвори вратата, сякаш повлечена от непреодолима сила, се втурна в прегръдките му, разтърсиха я ридания, вкопчи се в него. А той я целуваше, прегръщаше и след минути те се озоваха в леглото. Искаше Кал толкова силно, колкото и той нея, и той я облада с цялата сила и мощ на взаимната им страст, след което останаха притиснати един в друг, като две загубени души до сутринта.
Глава 16
— Как мина? — поинтересува се Ана в понеделник сутрин, когато Стив влезе в отделението.
Бе взел такси от летището до болницата, изглеждаше уморен и разсеян, както обикновено, дрехите му бяха измачкани.
— Как беше ли? — За миг той я погледна с празен поглед. — Отвратително, ако трябва да съм честен. Не знам какво не е наред, но ми се струва, че нищо не е както трябва. Държа се с мен, все едно съм непознат. Отказваше да се любим, плачеше. Прекарах наистина фантастичен уикенд. Благодаря ти, че се поинтересува — процеди саркастично.
— По дяволите. — На Ана й стана мъчно за него и се зачуди дали не му е дала погрешен съвет, когато му бе предложила да замине и да я изненада. — Какво според теб става с нея? — Очакваше думите му с интерес.
— Честно? Не знам. Мисля, че работи прекалено много. А може би просто води друг живот, докато е сама. Какво ли изобщо знам?
Ана се въздържа и не зададе въпроса, който бе на върха на езика й. Харесваше го прекалено много и не искаше да го нарани. Но той разбра, че тя има нещо наум, докато си сипваше пълна пластмасова чаша чисто кафе.
— Какво премълчаваш? — Вече се бяха опознали твърде добре през двата месеца, през които работеха заедно.
— Вероятно един глупав въпрос. Щях да те попитам дали според теб си няма друг. Може би е притеснена от това и се чувства виновна.
— Мередит? — Той я погледна изненадан. — Няма начин. Никога не сме си изневерявали. Напълно й вярвам. Мисля, че раздялата ни я превръща във фригидна и невротична жена. Страхотна комбинация.
— Може би има нужда от терапия — практично предложи Ана.
— По-скоро има нужда от мен. А аз съм вързан тук, спуквам се от работа и не мога да намеря място в Калифорния. Наистина гадна ситуация.
— Никой не ти е казал, че ще бъде лесно.
— Благодаря ти, докторе, за безплатния психологически съвет. Сега кажи ми какво стана тук през уикенда. — Видът му бе мрачен, когато седнаха в кабинета му и заговориха за работата.
— Две мозъчни операции, фрактура на бедро, три катастрофи с общо тринайсет пострадали и четири от престрелки, в резултат на които двама починали, другите се прибраха у дома на следващия ден. Това е всичко. О, и два навехнати глезена. — Тя ги изреди, все едно правеше покупки в магазин.