— Странно, как хората се отчуждават. Веднъж бях влюбена в един мъж и той се премести далеч. Бях обзета от мисълта за него в продължение на година. Само той бе в ума ми. А когато го видях отново, ми се стори чужд човек. Бях си създала за него фантастична представа, която нямаше нищо общо с реалността. Той всъщност бе негодник — призна тя и Стив й се усмихна.
— Поне не е бил гей или женен. Ана, сигурно има и други мъже, свободни. Просто не си опитала.
— Няма ги, повярвай ми. Много трудно е да ги откриеш.
— Ето това е проблемът. Мързелива си.
Това изобщо не беше вярно. Той подозираше, че тя е твърде уплашена, за да се обвърже с някого. Имаше стари рани и белези. Криеше се.
Седяха и говориха още дълго и в десет часа тя започна да се прозява, а той погледна часовника си.
— Трябва да тръгвам — каза, макар да ненавиждаше мисълта да се прибере в празния апартамент. С нея бе толкова приятно да се разговаря.
— Не е необходимо. Обикновено не си лягам преди полунощ.
— Какво правиш сама?
— Главно чета.
— Това ми звучи самотно — нежно каза той.
И двамата бяха самотници в град, пълен с хора.
— Понякога, но аз не обръщам внимание. От време на време е приятно да си сам. Това те кара да мислиш и да проумяваш неща, които в друг случай не би разбрал. Не се страхувам да съм сама — смело заяви Ана.
— А аз понякога се страхувам — замислено произнесе той. — Животът ми бе много по-хубав, когато съпругата ми бе тук. Сега нямам при кого да се прибера. Ти поне имаш Фелиша.
— Вярно е — кимна тя.
Той задържа погледа си върху лицето й и почти инстинктивно я докосна по бузата. Кожата й бе като коприна. Бе много привлекателна. Тя не се отдръпна, което го изненада. Накара го да стане по-смел и той я притегли към себе си и я целуна. А тя отново не го спря.
— Нещо глупаво ли правя? — попита я шепнешком. — Не съм гей, но съм женен и мога да се окажа негодник.
— Не мисля така — отвърна тя. — Знам каква е сделката… и основните правила.
— Какви са те?
Бе озадачен колко открита е тя с него. Бяха твърде самотни, зажаднели за топлина и можеха да си я дадат. И за двамата бе трудно да устоят и да се откажат. Чувстваха се сигурни един с друг.
— Основните правила са, че ти обичаш съпругата си и можеш да изчезнеш в Калифорния — като го гледаше в очите, отговори тя.
— Не може, а ще изчезна със сигурност. — Не искаше да я подвежда.
— Знам — отвърна тя лаконично и пъхна ръка под пуловера му. Той носеше болничните си панталони и тя внимателно развърза връвта, която ги придържаше.
— Искаш ли да останеш тук тази нощ?
Той кимна, а после я целуна, този път по-страстно. Цялото й същество го караше да я желае. Чувстваше се съвсем различно, отколкото през уикенда. Ставаше нещо мило, чисто, просто и почтено и когато я докосна, усети копнежа и страстта й. Не хранеше никакви илюзии за него, не искаше обещания. Единственото, което желаеше от него, бе да улови мига.
— Нека отидем в спалнята ми.
Никога преди не бе изневерявал на Мередит, но с Ана това му се струваше естествено и той я желаеше до болка.
Последва я в стаичка с размер на килер. Беше малко по-голяма от леглото, имаше лампа само от едната страна. Тя я включи за минута, докато се ориентират, после я угаси и заключи вратата. Стив я разсъблече в тъмнината и легна в леглото до нея, повече я чувстваше и усещаше, отколкото я виждаше. Уличната лампа хвърляше достатъчно светлина, колкото да различи очертанията на красивото й тяло.
Помежду им нямаше думи, обещания, лъжи, просто искреше истинско, първично желание, обхванало и двамата, и той я облада, докато тя стенеше, извиваше се и възбуждаше невероятно. Не можеше да не се поддаде на страстта. Любовта изригна като вулкан в сърцето му и го остави без дъх в прегръдките й. Те дълго мълчаха, а после тя нежно погали косата му, като на дете, и го притисна по-силно към себе си. Не бе изпитвал подобно щастие от дълго време, по-дълго, отколкото си спомняше.
— Не искам да те нараня, Ана — наруши мълчанието той. — Краят може да е отвратителен.
— Същото важи и за живота. Но засега е добре. Ако ти можеш да го приемеш, за мен няма проблем.
Тя искаше толкова малко от него и единственото, което можеше да му даде, бе в ръцете му в момента, но и то бе много повече, отколкото съпругата му желаеше да му дари.
— Само ми кажи, когато за теб връзката ни приключи или искаш да се оттеглиш. Не е необходимо да затръшваш вратата. Можеш да я затвориш внимателно — каза тихо тя.
Но сега нямаше врати, които той да иска да затвори. Все още ги отваряше и докато я изследваше отново с длани и език, тя направи същото с него и му подари нощ, която дълго щеше да помни.