Глава 17
След провала на уикенда по време на Свети Валентин Мередит не видя Стив през следващия месец. Двамата с Калан отпътуваха за Токио и Сингапур, а Стив сякаш изобщо не можеше да се отдели от болницата. Отчуждаваха се с всеки изминал ден и разговаряха по телефона все по-рядко.
Бяха изминали пет месеца от заминаването й и близо два от началото на романтичната й връзка с Кал. Тя вече се чувстваше повече част от неговия живот, отколкото от живота на Стив. С Калан бяха непрекъснато заедно — на работа, у дома, в нейния апартамент нощем, с децата му през уикенда. А в средата на март Анди я погледна, изпълнен с любопитство, и й зададе въпрос, който я разтърси:
— Съпругът ти ще се премести ли наистина тук? — Той не искаше да е груб с нея, но все пак се питаше.
— Не знам, Анди — отвърна му тя честно. Вече не изглеждаше вероятно, а и тя не бе сигурна дали иска.
Седмица по-късно Анди попита баща си дали Мери не му е гадже.
— Ние сме просто приятели — обясни Кал, но Мери Елън вдигна вежда в знак на недоверие, макар да не каза нищо.
Не можеха да заблудят никого, освен себе си. Стив вече не споменаваше за работата, която не можеше да уреди. Дори не недоволстваше, че тя не се връща в Ню Йорк през уикендите. Това би я притеснило, ако се бе замислила над факта, но тя не му обърна внимание. Кал също не й задаваше въпроси. Единственото, което искаше, бе да е с нея и смяташе, че ще стигнат до решение по-късно. Сякаш и той не бе готов да се обвърже. В известен смисъл създалото се положение бе приемливо и за двамата. Ако Мередит си бе направила труда да потърси някой път Стив вкъщи, щеше да установи, че той не спи у дома. Но тя предполагаше, че прекарва времето си в травматологичното отделение. И изпитваше облекчение, че не й се налага да разговаря с него.
Харви Лукас се бе върнал на работа от две седмици, но Стив вече не говореше за напускане. Бе помолил Харви да обмисли назначаването на Ана на постоянно място. След като поработи с нея две седмици, Харви се съгласи, че тя е страхотна. Опитваха се за момента да я задържат, макар и по заместване.
Ала когато Мередит се върна от Сингапур, Стив й се обади, че иска да я види. Беше мислил много напоследък и се притесняваше как ще се развие животът им в бъдеще.
Този път я предупреди, че ще отиде при нея. Не искаше да я изненадва. Отначало в гласа й се усети колебание, но нямаше основание да му откаже. Не го бе виждала от месец и знаеше, че не може да го избягва вечно.
— Какво ще му кажеш? — попита Кал този път. — Ще му признаеш ли?
Донякъде искаше да го направи, донякъде — не.
— Какво мога да му кажа? — попита тя направо. — Че имам връзка? Че бракът ни се разпада? — Не знаеше как да постъпи, дори какво да мисли.
— Ти решаваш, Мери.
— Къде се намираме, Кал?
— Има ли значение?
— Възможно е да има — отговори тя.
— Ти трябва да вземеш решението си по този въпрос. Не искам да бъда отговорен за провалянето на вашия брак.
Това й говореше много. Говореше й, че той е почтен човек, но също, че е объркан точно колкото нея. Очевидно не му харесваше идеята тя да прекара уикенда със Стив, макар че не й каза нищо по този повод. Не искаше да упражнява натиск и да прави ситуацията още по-трудна за нея.
Така че когато Мередит видя Стив, бе по-объркана от всякога. Този път обаче, когато й каза, че иска да се любят, тя поиска първо да разговарят. Седнаха на дивана, а тя още нямаше представа как да му каже. Беше сигурна само в едно — че не иска да го нарани.
— Взех решение, Мередит — рече Стив и тя се подготви да посрещне думите му. Мислеше, че ще поиска развод, и нямаше да го обвинява, нито да го спира. Но той я изненада. — Не мисля, че ни е останало много време — тихо произнесе той. — Ако продължим още няколко месеца да живеем по този начин, мисля, че между нас ще бъде свършено. Отчуждаваме се, Мери — гласът му прозвуча нежно. — Струва ми се, че и двамата го знаем.
Тя кимна, не го отричаше, питаше се дали той ще й зададе въпрос, но той не го направи. Мина й през ума, че може би знае. Не каза нищо, слушаше го безмълвно.
— Ще напусна болницата в Ню Йорк. Разговарях с управата на една болница тук, в града. Тя е малка, но уважавана, имат прилично спешно отделение. Не е кой знае какво, но предлагат почасова работа. Вършат рутинна дейност — фрактури, болки в корема, плачещи бебета с болки в ушите. Мога да изкарам така известно време, след като се налага. Ако чакам идеалната работа, между нас ще е свършено, когато я намеря. Затова, когато се върна, ще подам оставка и ще дойда тук.
Тя бе вцепенена от чутото, но знаеше, както и той, че ако искат да спасят брака си, Стив трябва да го направи.