Той стисна зъби.
– Знаеш ли кое ме притеснява най-много от всичко, което каза? Аз трябва да съм този, когото обичаш най-много от всички на света. Аз.
Тя ахна – и заради думите, и заради изненадващото чувство, което я прониза чак до пръстите на краката.
– Що се отнася до другото, ако някой от моя клан е толкова слаб, че да се остави да го заловят или убият едни мънички... женички елфи, значи, мястото му бездруго не е в глутницата.
Тези думи светкавично я запратиха обратно към разговора.
– Те са дребни и приличат на елфи. Освен това редовно убиват вампири. Леля ми Кадерин е унищожила над четиристотин.
Устните му се извиха в презрителна усмивка.
– Леля ти ти е разправяла приказки.
– Има доказателство.
– Какво, те документ ли са подписвати точно преди да им отреже главите?
Тя въздъхна и когато не отговори, той се наведе и я стисна за стъпалото.
– Когато убива, Кадерин отчупва по един кучешки зъб от всеки вампир и го нанизва на връв заедно с другите. Връвта обикаля по целия периметър на стаята ѝ.
– Така както ми я описваш, ми става симпатична. Не забравяй, аз смятам да ги избия до крак.
– Как можеш да говориш така, когато и аз съм вампир? Или поне съм отчасти вампир. Както искаш, така го наречи! Един от тях е баща ми.
Той отвори уста, но тя го прекъсна:
– Не можеш да пощадиш само него. Защото не знай кой е бил... или е. Затова бях в Париж – защото търсех информация.
– Ами майка ти?
– Знам повече за това, което е правила преди хиляда години, отколкото за това, което е правила, докато е била бременна с мен. Знам, че известно време е живяла в Париж заедно с баща ми. Самият факт, че настоях да тръгна сама, би трябвало да ти подскаже колко важно е това за мен.
– Тогава ще ти помогна. Когато се върна и след като посетиш семейството си, ще разрешим този проблем.
Колко сигурен беше, че ще стане! „Кралят заповяда.“
– Как се е казвала майка ти? Знай имената на двайсетина валкирии. Знам дори и някои легенди, които се разказват край огнището. Каква е била – кръвожадна вещица като Фюри? Или има име, което я следва през вековете, като Мист Жадуваната или Даниела Ледената дева? Може би Обезглавяващата? Или Кастраторката?
Тя въздъхна, уморена от това.
– Казвала се е Елена. Просто Елена.
– Никога не съм чувал за нея. – Замълча, а после попита: – А фамилията ти? Трой? Ако не друго, лелите ти поне имат чувство за хумор.
За миг погледът ѝ прескочи по лицето му.
– О, не. Няма начин да се хвана на това. Елена от Троя е била човек – в най-добрия случай. По-вероятно – мит или героиня от пиеса.
Тя поклати глава.
– Не. Тя е била Елена от Троя, родена в царство Лидия. Мит е толкова, колкото и леля ми Аталанга в Нова Зеландия и леля ми Мина от легендата за Дракула в Сиатьл. Те са се появили първи. Изопачените истории са възникнали по-късно.
– Но... Елена? Това поне обяснява външността ти – измърмори той, очевидно шокиран, след което се намръщи. – Защо, по дяволите, се е унизила така? Защо е избрала вампир?
Тя потръпна.
– Чуй се само с какво отвращение говориш. Имаш предвид, че се е унизила, като е избрала баща ми. – Стисна челото си с пръсти. – Ами ако е Деместриу? За това помислял ли си?
– Деместриу ли? Знам, че не е той. Ще ти помогна да откриеш баща ти. Ще получиш отговор на всичките си въпроси, заклевам се. Но не си негова.
– Откъде си толкова сигурен?
– Ти си нежна, красива и с всичкия си. Неговото потомство ще е като него. – Очите му станаха сини. – Злобни, гнусни паразити, на които мястото им е в ада.
По гърба ѝ пропълзя слудена тръпка. Толкова дълбока омраза- тя щеше да се разпростре върху всички вампири.
– Само се заблуждаваме, Лаклен. Помежду ни никога няма да се получи – изрече тя с глас, който прозвуча съкрушено дори на нея самата.
Думите ѝ го накараха да сбърчи чело, сякаш бе изумен, че мисли така. Но как би могъл да е изумен?
– Напротив, ще се получи. Предстоят ни изпитания, но ще ги преодолеем.
Когато долови тона на гласа му, когато не усети дори и намек за съмнение, самата тя почти повярва, че толкова различни същества като тях могат да направят така, че да се получи. Почти. Заради него се опита да си придаде окуражено изражение, но не мислеше, че е успяла.