Той ненадейно изхриптя:
– Исусе Христе, момиче, няма да споря с теб, когато толкова дълго те търсих.
Посегна и обгърна лицето ѝ с длани.
– Да не говорим повече за това. Искам да ти покажа нещо.
Вдигна я от леглото и ѝ помогна да стъпи на пода, след което я поведе към вратата на спалнята, както си беше гола.
– Трябва да си облека нощница!
– Няма никого.
– Лаклен! Няма да се разхождам гола-голеничка и толкова Ясно?
Устните му се извиха, сякаш скромността ѝ му се струваше привлекателна.
– Тогава облечи коприната, която скоро ще разкъсам от тялото ти. Нямаш никакво уважение към облеклото си.
Тя го стрелна ядно с поглед, отиде до гардероба си и избра нощница Когато се обърна, видя, че е нахлузил чифт дънки. Беше осъзнала едно нещо за него – той вече се опитваше да я накара да се чувства по-комфортно. Разбира се, все още настояваше често Емадасе „поразтъпче“.
Той я поведе надолу по стълбището, покрай колонадата, до- като накрая се приближиха към това, което навярно беше най- отдалеченияг край на замъка Там той закри очите ѝ с длани и я въведе в стая, която беше влажна и ухаеше пищно и свежо. Когато Лаклен свали ръцете си, Ема ахна Той я беше отвел в старинен солариум, но сега светлината, която помещението улавяше, беше лунната и тя озаряваше всичко, което растеше вътре.
– Цветя. Разцъфнали цветя – прошепна Ема, загледана невярващо в цветовете. – Нощна градина
* * *
Ема се обърна към него. Долната ѝ устна трепереше.
– За мен?
„Винаги за теб. Всичко на света за теб.“ Той се изкашля в юмрука си.
– До последното.
– Откъде разбра? – Втурна се към него и се хвърли в прегръдките му. Докато го стискаше здраво – това дребно девойче наистина набираше сила – тя му благодари шепнешком на ухо, с малки закачливи целувки, които облекчиха пустотата, дивото отчаяние, което все още не го напускаше. Беше изумен, когато осъзна, че тя е убедена, че връзката им ще приключи.
Той се надяваше, че след последната нощ и днешния ден връзката им е укрепнала докрай. За себе си знаеше, че е безнадеждно луд по Ема. Тя обаче смееше да си представя бъдеще без него? Когато се задърпа да слезе на земята, той неохотно я пусна.
Просто трябваше да се възползва от всички средства, с които разполагаше. Докато тя прелиташе напред-назад между растенията и нежно прокарваше върховете на пръстите си по мокрите листа, му се прииска да я убеди сега, на място. Щом тя поднесе един цвят към устните си и го прокара по тях, като затвори очи в блаженство, стомахът му се сви от желание. Застави се да се отпусне в един шезлонг, но докато я наблюдаваше, се чувстваше като воайор.
Тя отиде до мраморния плот, разположен по цялата дължина на една от стъклените стени, и се надигна на пръсти, за да достигне пълзящите растения над него. Късата ѝ дреха се надигаше при всяко протягане и му разкриваше изгледа на белите ѝ бедра, докато накрая Лаклен не издържа.
Отиде зад нея, стисна я за ханша и тя застина.
С прималял глас попита:
– Ще ме любиш отново, нали?
В отговор той я повдигна на плота, разкъса нощницата ѝ и притисна голото ѝ тяло обратно сред цветовете.
28
– Значи, сега съм, ъъъ, нещо като кралица
– Да живее кралица Ема! – извика Никс. – Коронацията ти ли е причината, поради която не можа да се обадиш пет дни поред?
- Или може би фактът, че когато се обадих последния път, някой ми затвори многократно? – Ема реши да не споменава за обаждането си отпреди два дни, когато установи, че Никс не е на себе си. – И говоря сериозно – продължи тя и разклати шишенцето си с лак за нокти. Цветът беше яркочервен и се казваше „Всъщност не съм сервитьорка“.
- Аз също. А кои са поданиците ти? Надявам се да не са всички други вампири валкирии, в противен случай няма да имаш кого да облагаш с данъци. Или са ликаните?
- Да, аз съм нещо като кралица на ликаните. – Ема се размърда в леглото и пъхна памучета между ноктите на краката си. – Няма ли да ме поздравиш, задето съдбата ми се сбъдна?
- Хмм. Как те кара да се чувстваш всичко това?
Обзета от изненадващо, мимолетно разочарование, Ема случайно дръпна една черта върху самия пръст. Намръщи се, защото ѝ се струваше, че би трябвало да е постигнала нещо. Изглежда, новата ѝ съдба не бе нищо друго освен странна приумица на старата. Приумица, която я бе направила кралица на велик крал.
- От студентка станах кралица. Трябва да съм щастлива, нали?
– Аха – отвърна незаинтересувано Никс.