– И така, Аника там ли е?
– Не. Нямая, работи по един проект, който ѝ е като хоби.
– Как приема ситуацията?
– За щастие, е затънала до шията в работа, иначе щеше да е направо съсипана, задето „едно псе се докопа до нейната Ема“.
Ема потръпна.
– Защо не ѝ кажеш, че съм тук по своя воля?
– Ама разбира се. Веднага ще повярва точно на тази версия, отколкото на някоя от другите: А) полудяла си; Б) ужасил те е дотолкова, че му се подчиняваш сляпо.
Ема въздъхна и попита:
– Какво става със сборището? – Надяваше се да накара Никс да продължи да говори известно време.
Тъй като Лаклен си имаше своите кралски занимания – да разрешава спорове за земя, да определя наказания за лошо поведение, да прави важни за района подобрения – Ема разполагаше с време. Дори време през деня. Бяха установили, че също като Лаклен, сега и тя се нуждае само от четири или пет часа сън за период от двайсет и четири.
Макар че нощите бяха само техни – всеки ден по залез- слънце отпращаха всички от замъка, за да могат да използват Киневан буквално като площадка за тичане – понякога дните минаваха отегчително. Това го притесняваше и той я попита дали ще е доволна, ако убива времето в „пазаруване на стоки през компютъра“. Тя изпърха с мигли и му отговори: „Заради теб ще се постарая“.
– Много си назад, Ем – осведоми я Никс. – Никога няма да се ориентираш в цялата сапунка, дето се развива лук в последно време.
– Стига де, спусни ми нещо.
Никс въздъхна и Ема я чу как разклаща собствения си лак. Валкириите обичаха да си лакират ноктите, защото това бе единственият начин да променят външността си, макар и с временен резултат.
Разклащането на шишенцето означаваше, че Никс се подготвя за дълъг разговор. Този следобед Лаклен си бе дал почивка от срещите с ликаните и с другите създания от лора, които май обграждаха Киневан и селото на тълпи, но само за да започне да чете многобройни резюмета на компютъра. Това чудо на технологията го ужасяваше и големите му ръце, толкова опитни с нея, бяха тромави върху клавиалурата. В момента беше на третото си резюме.
– Много добре. Менюто е следното... – Никс звучеше раздразнено, но Ема знаеше, че обича да юпокарства. – Мист и Даниела така и не се завърнаха от онова преследване на вампири. Каквато я знаем, Мист може да е отишла на лов за котараци. Даниела обаче е по-загадъчна. За нея да се запилее нанякъде, без да се обади дълго време, е... необичайно. О! Като споменахме за запиляване нанякъде, Кадерин се подготвя за Надпреварата за талисмана.
Надпреварата за талисмана беше еквивалент на „Шеметна надпревара“ за безсмъртни, при която победителят набираше власт за своята фракция сред лора. Кадерин Коравосърдечната винаги печелеше.
– Предполагам, че е глупаво да питам дали се вълнува – каза Ема Преди векове Кадерин бе пощадила един млад вампир и това бе коствало живота на двете ѝ сестри. Тогава тя бе пожелала да стане безчувствена, никога да не позволява на емоциите да замъгляват преценката ѝ и някаква сила ненадейно бе изпълнила желанието ѝ и я бе благословила – или проклела – завинаги.
– Не показва признаци на въодушевление. Но я заварих до един прозорец, притиснала към него челото и дланта си. Беше се загледала навън в нощта. Все едно имаше чувства. Все едно копнееше за нещо.
– Някога и аз го правех – прошепна Ема. Някога копнееше за повече, жадуваше болезнено за нещо непознато. Винаги ли е било за Лаклен?
– Но вече не. Предполагам, че нещата с твоя ликан вървят добре?
– Никс, мисля, че... мисля, че го харесвам.
Когато той не се занимаваше с кралските си дела, двамата гледаха телевизия, той облегнат на лицевата дъска, а тя легнала между краката му, притиснала гръб до гърдите му. Гледаха футбол, който той обичаше. Тя следеше топката – всички го правеха – но той наистина, наистина я следеше – така, както наблюдаваше краката на Ема, когато ги кръстосаше.
Обичаше приключенските филми, но особено му допадаха научнофантастичните, защото, както казваше, „в тези филми обясняват нещата така, сякаш всички знаят също толкова малко, колкото и аз“.
Затова тя го накара да изгледа всички части на Пришълецът“. Повечето от най-кръвопролитните сцени бяха придружени от коментарите му: „Ау, това не е... това просто не е редно... Проклятие, това не може да е правилно“.
– Малко е твърдоглав и агресивен, но мога да се справя с това. Макар че не смятам в скоро време да го водя на вечеря вкъщи.