– Мъдро решение. Така де, всички ще се опитаме да го убием. Освен това ние не ядем.
Ема слезе предпазливо от леглото и се заклатушка на пети към лакочистителя.
– Аника защо не е събрала спасителна група, за да ме прибере?
– Виж, не се обиждай, сигурна съм, че скоро ще събере... но точно сега е заета да издирва Мист. Предполага, че щом Иво търси валкирия, трябва да е Мист. Нали помниш, че тя беше в тъмницата му само допреди пет години? И тогава се случи онзи инцидент с бунтовническия генерал?
Сякаш можеше да забрави! Лично Мист ѝ бе доверила, че със същия успех е можело да я хванат да се друса заедно с призрака на Бънди21.
– Сама виждаш – продължи Никс. – И другите валкирии си падат по забранения плод също толкова, колкото и ти.
– Да, но Мист се е спряла – възрази Ема „За разлика от майка ми.“ – Преодоля го.
Никс се подсмихна.
– Само защото си преспала с ликана, не означава, че никога не можеш да го напуснеш.
Ема се изчерви и се опита да отвърне небрежно:
– Добре де, отстъпих.
– И така, обииичкаш ли го?
– Млъквай!
– Готова ли си да се хвърлиш в обятията му? – попита Никс.
Лелите на Ема вярваха, че една валкирия може да познае истинската си любов тогава, когато той разтвори обятията си и тя осъзнае, че винаги ще се хвърля в тях. Ема смяташе това за мила, но отживяла легенда. Лелите ѝ обаче се кълняха в нея.
– Заедно сме едва от две седмици.
Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че Лаклен я прави щастлива Заради него сега можеше да каже, че се наслаждава – освен на постоянното получаване на подаръци от автомати за какво ли не и пукането на дъвки – на душове, достатъчно големи за двама, на това, да се съблича пред втренчения му поглед, на това, да пие направо от извора, и на цветя, които разцъфваха нощем. О, и на ежедневното получаване на безценни бижута.
– Харесва ли ти там?
– Признавам, че организацията не е лоша. Макар че прислужниците още се стряскат на всяка крачка и всеки ден идват с огромни кръстове и очи, зачервени от плач заради лошия късмет да им се падне да прислужват на вампирката – Вчера едва се беше сдържала да не вдигне стиснатите си юмруци над главата и да не подгони една от тях из стаята, надавайки стонове: „Искам да ти изсмуча кръвта“.
– Ако това ти е единственото оплакване... Или още имаш проблем с онези сънища, тези със спомените? Предполагам, че спомените са на Лаклен?
– Да, виждам ситуации през неговите очи и мога да помириша миризмите, които е помирисал той. – Само при мисълта за тези спомени отново стана сериозна. – В един от сънищата го видях да купува страхотна златна огърлица и когато я вдигна, усетих как металът се затопля в ръцете ми. Знам, знам, че е лудост.
– Всички тези спомени ли са стари? Или преживяваш и това, което си спомня за теб?
– Всички изглеждат свързани с мен по някакъв начин и да, чувала съм го да си мисли за мен.
– Хубави неща, надявам се?
– Много хубави. Той... той мисли, че съм красива. – В съня, който бе сънувала днес, нахлу споменът как една нощ я гледа да влиза под душа и очите му са приковани към полюшващата се панделка, висяща от наниза на прашките ѝ от „Стрампит & Пинк“. Напред и назад.
Сега знаеше, че финото ѝ бельо му допада, харесва му, че само той знае какво се крие под дрехите ѝ. Панделката се люшкаше напред и назад. Той изръмжа толкова ниско, че тя не го чу.
„Има едно от онези дупета, за които мъжете трябва да пишат сонети...“
Пръстите на краката ѝ още потрепваха само като си помислеше за това.
– Това сигурно ти се отразява много добре, с тази твоя дразнеща несигурност...
Наистина ѝ се отразяваше добре.
– Да, но има нещо...
– Страх те е да не го видиш в миналото с друга жена?
– Позна. Мисля, че ако го видя, ще откача. Боя се, че ще го видя. – Да прочете мислите му, да изпита удоволствието му, докато докосва друга?
– Знаеш ли, аз никога не виждам това, което наистина не искам да виждам.
– Като например смъртта на вал кирии.
Това Никс открай време не го умееше. Можеше да предскаже много за нападенията на вал кириите, често виждаше бъдещите им наранявания, но никога не стигаше до смъртта. За отчаяние на Кара, не можеше да види участта на Фюри.
– Да Най-вероятно никога няма да видиш тези неща, защото съзнанието ти е наясно, че може да не се възстановиш от тях.