На лицето ѝ се изписа благоговение.
– И са силни. Погледни само себе си.
Ема премести поглед от Никс към Аника.
– Защо не си ми казала?
Аника вдигна ръце и поклати глава.
– И през ум не ми мина, че изобщо мислиш за това, камо ли че страдаш от подобна заблуда.
Никс се обърна към Лаклен:
– Когато сърцето на Ема закопнее за деца, трябва да започнете. Ще трябва да яде обикновена храна най-малко девет месеца.
Ема стисна устни и направи физиономия, защото мисълта за дъвчене не ѝ допадна.
– Недейте да чакате със затаен дъх. Не искам да я деля с никого.
– Много добре. А дотогава... – усмихна му се похотливо Никс – ...меден месец!
Ема и Лаклен останаха слисани.
Никс махна нетърпеливо с ръка.
– Всичко това ще го обсъдим по време на тричасовата пред- съвкупигелна консултация, през която трябва да преминете.
* * *
През уикенда, след скромната церемония на Ема и Лаклен и странното шумно парти, което я последва, членовете на сборището се оттеглиха в стаята за гледане на телевизия и се проснаха върху мебелите, приковали поглед в екрана.
Лаклен и Ема седяха сред тях, но него не го свърташе на едно място – не можеше да следи филма, когато Ема лениво прокарваше с пръст кръгове по дланта му.
Единствените, които Лаклен бе поканил на празненствата, бяха Боуи и Гарет, макар че целият клан жадуваше да срещне малката кралица, която бе убила Деместриу. Но неговите хора обичаха пиенето, закачките и необузданите забавления и той можеше почти да види как биха реагирали лудите вал кирии, които не пиеха нищичко. Лошо. Свръхестественото срещу естественото, смесено с алкохол.
Лусия обаче беше ,лгредприела пътуване“, както се изразиха валкирише, или „избягала“, както по-точно го определи Гарет, и Лаклен напълно разбираше защо Гарет веднага се отправи след нея. Боуи прие, но след като разсеяно му изказа поздравленията си, прекара цял час в един ъгъл заедно с Никс. След това започна да се държи загадъчно, изглеждаше разсеян и си тръгна рано.
Роут се появи най-нахално заедно със засмяната Мист и отправи на всички поглед, с който ги предизвикваше да го изгонят. Сборището обаче сякаш се отнасяше към него със същото безразличие като към Лаклен, когото приеха само с вдигане на рамене, сякаш открай време беше част от домакинството им. С изключение на Аника: когато зърна Роут, брадичката ѝ вече не беше така гордо вдигната и Лаклен я чу да мърмори:
– Фюри ще ме убие...
Лаклен се размърда на мястото си. Мислеше, че най-накрая вече е достатъчно силен, за да си заминат на другия ден. Беше физически готов да възобнови отношенията със съпругата си и нямаше желание да го прави под този покрив.
Стана и ѝ предложи ръката си; със срамежлива усмивка тя пъхна длан в неговата. Докато минаваха пред телевизора, едвам избегнаха залп от пуканки.
Не знаеше къде ще я заведе – може би навън, в нощната мъгла Знаеше само, че я иска, че има нужда от нея, и то сега. Тя беше прекалено скъпоценна, твърде добра, за да е истинска. Когато беше в нея и ръцете му я обгръщаха здраво, не се измъчваше толкова от чувството, че Ема ще се изплъзне.
Но едва успяха да стигнат до един празен коридор, преди той да я притисне до стената, да обвие с ръка тила ѝ и отново да попита:
– Ще останеш с мен, нали?
– Завинаги – увери го тя и се изви нагоре към него. – Обичаш ли ме?
– Завинаги, Емалин – изхриптя той срещу устните ѝ. – Завинаги. Обичам те толкова много, че полудявам.
Когато тя простена тихичко, той я повдигна, за да може да увие крака около кръста му. Знаеше, че не може да я обладае лук, но причините за това се размиха, когато усети дишането ѝ в ухото си.
– Иска ми се да сме си у дома – прошепна тя. – Заедно, в нашето легло.
У дома. Дяволите да го вземат, ако Ема не беше казала: „У дома В нашето легло“. Дали някога бе чувал по-приятни думи? Притисна я по-силно към стената, целуна я по-страстно, с цялата любов, която таеше в себе си, но ненадейно двамата започнаха да падат. Лаклен някак бе загубил равновесие. Притисна я до себе си и се изви, за да поеме сблъсъка с гърба си.
Когато отвори очи, двамата тъкмо се строполяваха в леглото си.
С вдигнати вежди и увиснало чене, той я пусна и се надигна на лакти.
– Това беше... – Прошепна и издиша смаян. – Това беше диво препускане, любима. Следващия път ще ме предупредиш, става ли?