Преди яростта отново да го погълне, остави погледа му да се плъзне по други части от тялото ѝ, след което издърпа завивката Тя не възрази – все още спеше дълбоко.
Не, тя не беше от типа жени, които обикновено го привличаха, но нощницата, която вдигна до пъпа ѝ и чиято горна част смъкна до кръста, разкри тези малки, но пълни и съвършени гърди, които изпълваха идеално ръцете му, и твърдите зърна, които така го бяха възбудили предишната нощ.
Той прокара пръст по тънката ѝ талия, по набраната коприна и надолу, до русите косъмчета на женствеността ѝ. Трябваше да признае, че това му харесва и че иска да усети вкуса ѝ там.
Какво болно копеле беше само, да го обземат такива желания спрямо жена вампир, да намира жена вампир толкова привлекателна. Но пък не важаха ли за него смекчаващи вината обстоятелства? Не беше виждал жена ликан от почти двеста години. Това бе единствената причина, поради която устата му се пълнеше със слюнка само при мисълта да я целуне.
Знаеше, че слънцето скоро ще залезе. И тя щеше да се събуди. Защо да не я събуди с удоволствието, от което се бе отказала предишната нощ?
Когато раздели белите ѝ копринени бедра и се настани между тях, тя изстена тихо, макар че още спеше. Предишната нощ може и да бе решила, че страхът или гордостта ѝ са по-силни от желанието, но тялото ѝ копнееше за освобождение. Миналата нощ бе изпитала нужда да стигне до края.
Воден от тази мисъл, той дори не се опита да започне бавно – направо се нахвърли върху нея като ненаситен звяр. При първото докосване изстена – толкова неимоверно силно беше удоволствието. Започна да ближе неистово влагата ѝ, забивайки хълбоци в чаршафите. Как бе възможно усещането да е толкова хубаво? Как бе възможно да изпитва такова огромно удоволствие, сякаш тя наистина бе тази, която бе чакал?
Когато бедрата ѝ се стегнаха около него, той я облада с език, а после засмука малкото късче плът. Един поглед нагоре разкри, че зърната ѝ са се превърнали в твърди заострени връхчета, а дъхът ѝ е накъсан. Ръцете ѝ се отметнаха над главата.
Знаеше, че тя скоро ще свърши, макар още да спеше. Усети странна промяна, която го накара да се почувства неудобно, накара косъмчетата по врата му да настръхнат. Вкусът ѝ го накара да забрави всичко. Наслаждаваше се, че тя ставаше все по-влажна и по-влажна.
Усети я как се напряга, как се събужда
– Свърши за мен – изръмжа той срещу плътта ѝ.
Тя прибра колене към гърдите си и облегна стъпала на раменете му. Интересно, но с него беше свършено, ако...
Тя го изрита с такава сила, че той излетя до другия край на стаята.
Пареща болка му подсказа, че има разкъсани мускули в рамото. Червена мъгла затъмни зрението му и размъти съзнанието му. Той нададе рев и се хвърли към нея, запрати я на леглото, прикова я с тялото си. Смъкна панталоните си и сграбчи члена си, готов да нахлуе в нея, полудял от ярост и желание, без да обръща внимание на предупреждението на инстинкта си: Съзнанието ѝ няма да поддаде, тя ще се прекърши. Ще унищожиш това, което ти е дадено...
Когато ахна уплашено, кучешките ѝ зъби проблеснаха и той поиска да ѝ причини болка. Бе му отредена жена вампир? Обвързана с него до края на вечността? Още мъчения. Още омраза.
Вампирите отново бяха спечелили.
Той нададе яростен рев и тя изпищя. Звукът строши стъклената лампа и телевизора и взриви вратата към балкона. Тъпанчетата му едва не се спукаха и той отскочи назад, запушил ушите си с ръце, за да блокира звука. Проклятие, какво беше това?
Писък, който бе така пронизителен, че Лаклен не знаеше дали човеците могат да го чуят.
Тя скочи от леглото и докато дърпаше нощницата надолу, го изгледа с очи, в които се четеше... усещане за предателство? Примирение? Тя хукна към балкона и се провря през дебелите завеси.
Сега е тъмно, няма опасност. Остави я на мира. Той стовари глава и юмруци върху стената, полудял от страст. От омраза. Спомените за огъня и мъченията го пронизваха като нож. Усещането как костта най-накрая поддава под треперещите му ръце...
Ако бе прокълнат за вечни времена да носи в себе си тези спомени, това бреме, тогава животът му бе почти толкова окаян, колкото и ако е още там, хванат в плен от огъня. Тогава предпочиташе да умре.