Може би да я чука редовно, да излива болката си върху нея, беше точно това, което би трябвало да направи? Разбира се. Почувства как самата мисъл за това го успокоява. Да, беше му отредена жена вампир единствено за удоволствие, за отмъщение.
Закрачи към балкона, прецени какво е състоянието на рамото му и дръпна завесата.
Дъхът му спря.
4
Тя стоеше, кацнала на ръба на парапета на балкона. Косата и нощницата ѝ плющяха на вятъра. Той преглътна с усилие.
– Слез от там.
Защо гърдите му се свиха с такава тревога?
Тя се завъртя с лице към него – при което някак успя да запази равновесие. Изглеждаше наранена, блестящите ѝ очи бяха изпълнени с болка. Обърканото му съзнание започна да проумява ситуацията, но той потисна мисълта за това.
– Защо ми причиняваш това? – прошепна тя.
Защото исках това, което ми принадлежи. Защото имам нужда от теб и те мразя.
– Слез долу – нареди той.
Тя бавно поклати глава.
– Не можеш да умреш от това. От слънцето – да, ако ти отсекат главата – да, но не и от падане.
Стараеше се да говори нехайно, макар че не беше сигурен. На кой етаж се намираха? Ако не ѝ бяха останали сили...
– Освен това няма да ми е трудно да скоча след теб и да те върна тук.
Тя хвърли поглед през рамо към улицата.
- Не, в това състояние може да умра.
По някаква причина той ѝ повярва и тревогата му нарасна.
– В това състояние ли? Заради слънцето ли? Дявол да те вземе, кажи ми!
Тя се обърна към улицата и отдели единия си крак от парапета.
– Чакай!
Напрегна мускули, готов да се хвърли към нея. Не проумяваше как е възможно все още да пази равновесие. Няма да издържи. Пречупена е.
– Няма да сторя това отново. Не и докато ти не поискаш.
Вятърът набираше сила и прилепяше коприната към тялото ѝ.
– Когато се събуди... исках дати дам нещо, не дати отнема.
Тя отпусна крака си обратно на парапета и се обърна към него.
– А когато не приех подаръка ти? – извика – Това какво беше?
Ако умреше... Страхът за нея му донесе първия миг на истинска яснота след огъня. Беше чакал хиляда и двеста години. Беше чакал... нея. Поради някаква причина съдбата му беше отредила жена вампир, а той я бе подтикнал към това? Ще унищожиш онова, което ти е дадено. Беше съкрушен от същността ѝ, но не искаше да я вида мъртва Нито пък съсипана
Изпитваше ярост само като си помислеше за ада, от който съвсем скоро се бе измъкнал. Не можеше дори да си представи да говори за това, но трябваше да опита. Трябва да се освободя от това чувство, от този ужас.
– Разбери ме. Бях... затворник за сто и петдесет години. Без утеха, без жена. Спасих се само седмица преди да те намеря и още не съм се... приспособил добре.
– Защо се държиш така, все едно ме познаваш?
– Бях дезориентиран. Объркан. Знам, че никога не сме се срещали.
– Кой си ти?
Само преди минути за малко да я обяви за своя, без дори да ѝ каже името си.
– Аз съм Лаклен, водач на клана на ликаните.
Чу как ударите на сърцето ѝ се ускориха от страх.
– Ти... ти си върколак? Трябва да ме пуснеш!
Изглеждаше така, сякаш идваше от друг свят, с развети коси и толкова бледа кожа. Не беше от неговия вид и той нямаше представа как да се държи с нея.
– Ще те пусна. След следващото пълнолуние. Заклевам се.
– Искам да си тръгна сега.
– Имам нужда от теб... за да се върна у дома – отговори той, добавяйки лъжа към истината. – И повече няма да ти причиня болка.
Може би и това бе лъжа.
Тя се изсмя горчиво.
– Преди малко щеше да ме изнасилиш, а тази сутрин едва не умрях. От слънцето. – Изрече думата шепнешком. – Знаеш ли какво е усещането? Каква е болката?
Той имаше адски добра представа.
На лицето ѝ ненадейно се изписа ужас, сякаш си припомняше някакъв кошмар.
– Не съм усещала слънцето по кожата си... – олюля се на парапета – ...откакто бях тригодишна.
Той се промъкна малко по-близо. Устата му пресъхна.
– Не знам как да се грижа за теб, но ти ще ми кажеш. И това няма да се повтори.
– Не искам грижите ти. Ти... ти ме плашиш.
Разбира се, че я плашеше. Пристъпите му на ярост плашеха дори и него самия.
– Разбирам. Сега слез. Знам, че не искаш да умреш.
Тя хвърли поглед през рамо към нарастващата луна, която изгряваше на небето. Безупречният ѝ профил се очерта пред взора му. Порив на вятъра разпиля косата ѝ. През всичките си години на тази земя той никога не бе виждал такава свръхестествена гледка като бледата ѝ кожа на фона на кървавочервената нощница, озарена от блестящата луна зад гърба ѝ.