– Имам известна представа, благодаря.
– Видяла си вампир, така ли? – извика Рийгън. – Приближи ли се до теб?
– Да съм видяла какво/ – изпищя в отговор Ема.
– Като ти казах „опасност“, ти за какво си помисли, че говоря? Вампирите следят валкириите по цял свят, дори и тук. Вампири в Луизиана, ако можеш да си го представиш. Но чакай, нещата стават още по-безумни: Иво Жестокия, вторият по ранг след краля на вампирите, е бил на Бърбън Стрийт.
– Толкова близо до нас? – Аника беше преместила сборището им в Ню Орлиънс преди години, възможно най-далеч от кралството на Вампирската орда в Русия.
– Да, а освен това и Лотер е бил с него. Може и да не си го чувала, той е един от по-старите членове на Ордата Като цяло не бие на очи и се занимава със своите си неща, но е зловещ и гаден колкото си искаш. Мисля, че не са дошли за „Хенд Гринейд“6 и да хапнат в „Лъки Дог“. Аника ги издирваше. Не знаем какво възнамеряват, защо просто не убиват както обикновено, но ако разберат какво си...
Ема си помисли за нощните си екскурзии из Париж. Дали я бяха следили членове на Ордата? Можеше ли изобщо да различи вампир от човек? Лелите ѝ я бяха учили, че ликаните са чудовища, но колко злобна и жестока е Ордата – това ѝ го повтаряха всеки един ден от живота ѝ.
Преди повече от петдесет години вампирите бяха пленили Фюри, кралицата на вал кириите, и оттогава никой не можеше да я намери. Носеха се слухове, че са я оковали на дъното на океана и са я обрекли да се дави цяла вечност само за да може безсмъртието ѝ да я връща към живот отново и отново.
Те бяха заличили от лицето на земята цялата раса на Реджин – тя беше последната от сияйните и това правеше отношенията ѝ с Ема конфликтни... меко казано. Ема знаеше, че Реджин я обича, но се държеше с нея сурово. А приемната ѝ майка, Аника, беше превърнала убиването на вампири в свое хоби, защото, както често казваше, „най-добрата пиявица е мъртвата пиявица“.
А сега вампирите можеше да открият Ема. В продължение на седемдесет години това бе най-ужасният страх на Аника – още откакто Ема за пръв път се бе опитала да я гризне с млечните си кучешки зъбчета на обществено място...
– Според Аника това са признаци, че Въздигането е започнало – каза Реджин с ясното съзнание, че това ще предизвика страх у Ема. – А ти предпочиташ да останеш далеч от сигурността, която ти предлага сборището?
Въздигането. През тялото на Ема премина слудена тръпка.
Въздигането носеше просперитет и могъщество на победителите. Не беше война като Армагедон или нещо подобно. Най-силните фракции на лора не се срещаха на неутрална почва след покана, за да се „посбият“. Около десетилетие след началото му започваха да се случват определени събития, сякаш съдбата залагаше бъдещи смъртоносни конфликти, в които със стряскаща бързина забъркваше всички участници. Като крило на вятърна мелница с ръждясала спица, Въздигането започваше да скърца, да се събужда за живот, да набира скорост и да се понася в шеметно въртене на всеки петстотин години.
Някои твърдяха, че това било нещо като космическа система за проверка и баланс на постоянно нарастващата популация от безсмъртни – система, която ги заставяше да се избиват помежду си.
В крайна сметка расата, която бе загубила най-малко от своите, печелеше.
Но валкириите не можеха да увеличават броя си като Ордата и ликаните и последният път, когато бяха излезли победители, беше преди две хилядолетия. От тогава до сега неизменно печелеше Ордата. Това щеше да е първото Въздигане на Ема. По дяволите! Аника ѝ беше обещала, че може да си остане под завивките, докато отмине най-страшното...
Реджин самодоволно продължи:
– Предполагам, че сега вече ще искаш да се прибереш?
Не мога да излъжа, не мога да излъжа.
– Не. Не още. Запознах се с някого. Срещнах... един мъж. И ще остана с него.
– Мъж ли? – ахна Реджин. – Ооо, искаш да го ухапеш, напи? Или вече си го ухапала? О, Фрея, знаех си, че така ще стане!
– Какво иман предвид? Как така си знаела, че така ще стане?
Сборището беше забранило на Ема да пие от жив източник, защото не искаха случайно да убие някого. Те вярваха, че кръвта води загадъчно съществуване, докато е във вените на някое същество, а силите – и страничните ѝ ефекти – отмират, когато го напусне. Това открай време не беше проблем за Ема. В Ню Орлиънс получаваха доставки от банка за кръв, собственост на лора. Номерът на банката беше запаметен в телефона ѝ на бързо набиране.