– Ем, знаеш какъв е законът. Не е трябвало да стигаш с никого дотам, че да го ухапеш.
– Но аз...
– Хей, Лусия! – провикна се Реджин, без дори да си направи труда да изключи звука на телефона. – Плащай, глупачке, Ема е забила зъби в някакъв тип...
– Не съм! – бързо се обади Ема. – В никого не съм забивала зъби!
Колко валкирии си бяха вкъщи и чуваха Реджин?
– Значи, сте залагали за мен?
Опита се гласът ѝ да не прозвучи толкова обидено, колкото се чувстваше. Реджин ли беше единствената, която мислеше, че Ема ще се държи като другите вампири? Че ще се подхлъзне... или ще се върне към истинската си вампирска природа? Или всички те споделяха страха на Ема, че един ден може да се превърне в убийца?
– Щом не си пила от него, какво може да искаш ти от мъж? А?
С разтреперан от гняв глас Ема отговори:
– Това, което иска всяка жена! Не съм по-различна от теб...
– Значи, искаш да спиш с него?
Защо звучеше чак толкова невярващо?
– Може и така да е!
Реджин рязко пое въздух през зъбите си.
– Коя си ти и какво си направила с тялото на племенницата ми? Стига, Ем! Досега дори не си излизала на среща, а сега изведнъж срещаш някакъв „мъж“ и се разгонваш? Ти, която вече си на седемдесет и дори не си се целувала/ Не мислиш ли, че е по-вероятно да искаш да пиеш от него?
– Не, изобщо не искам – настоя Ема Вампирите в Ордата потискаха сексуалните си пориви. Водеха ги жаждата за кръв и нуждата да убиват. А освен това през всички тези години Ема не бе проявявала нагон. Никога не бе имала сексуален контакт.
– До снощи.
Почувства проблясък на надежда. Лаклен я бе възбудил. Снощи изпита обикновена страст, не жажда за кръв. И беше толкова близо. Дори и тази вечер едва не стигна до края с него. Можеше ли да го използва, за да получи отговор на този въпрос веднъж завинаги? Прехапа устна и се замисли за тази възможност.
– Да не си се забъркала в неприятности? – попита Реджин. Ема можеше да я усети как присвива очи. – В момента има ли някой при теб?
– Не, сама съм в стаята. Наистина ли е толкова трудно за вярване?
– Добре, ще участвам в играта. Кой е той? Как се запознахте?
Тук нещата можеха да станат сложни.
– Беше непознат. Срещнах го пред „Нотр Дам“ до уличните сергии.
– И? Какво ще кажеш по изключение да спреш да се правиш на тайнствената жена вамп и да изплюеш камъчето? Ако е вярно...
– Сякаш мога да излъжа! Добре, щом искаш да знаеш, мисля, че той е... дивашки красив! – Наблегна на ,дивашки“. – Знае какво съм и заедно ще напуснем Париж.
– Всемогъща Фрея, ама ти говориш сериозно! Какъв е той?
– Силен. Каза, че ще ме закриля. – Целуваше се страхотно. От време на време полудяваше. С широки гърди, които тя бе пожелала да оближе като сладолед.
С насмешлив тон Реджин попита:
– Достатъчно силен да надвие вампир?
– Представа си нямаш.
Идеята да напусне града с могъщ ликан – естествения враг на вампирите – ѝ звучеше все по-примамливо. Но после се намръщи. Щом Лаклен не е бил опасността, за която я предупреждаваха, каква тогава бе целта му? Какво искаше от нея? Защо просто не я убиеше?
В ума ѝ се зароди смътно подозрение, но тя го отхвърли. Той не може дори да кара кола. Очевидно има нужда от помощ. А аз съм от лора...
– Кога ще напуснеш Париж?
– Тази нощ. Всъщност ей сега.
– Това поне е хубаво. Кажи ми къде отиваш.
– За да може Аника да ме хване за ухото и да ме довлече обратно? – И да се бори с Лаклен, докато единият от двамата не загинеше? – Не. Кажи ѝ, че ще се прибера най-късно другата седмица и че ако се опита да ме намери, ще знам, че не ме смята за способна сама да се грижа за себе си...
Реджин изсумтя, след което откровено се разсмя.
– Мога да се грижа за себе си – настоя Ема и засегнато попита: – Защо това ти се струва толкова смешно?
Още неудържим смях.
– Майната ти, Реджин! Знаеш ли какво? Ще ти пратя пощенска картичка!
Затръшна телефона и грабна обувките си. Нахлузи първата и измърмори сърдито:
– Тръгвам, и още как. – Натика и другия си крак в обувката. – И изобщо няма да развия стокхолмски синдром.
Когато телефонът иззвъня само след секунди, вдигна слушалката.
– Какво?
– Добре, добре, нека е на твоята. Официално си оставена сама на себе си – каза Реджин и подсмръкна, сякаш ѝ бяха потекли сълзи от толкова смях. – Ако се натъкнеш на някоя пиявица – не се обиждай – спомни си на какво сме те учили.