Да, наистина беше ликан, но когато го видя в тази поза, Ема осъзна, че никой никога не би разбрал, че е от друг вид. Когато нехайно се облегна на вратата и скръсти ръце на гърдите си, приличаше на човек, просто по-висок, по-силен, излъчващ някакъв неопределим магнетизъм.
Макар че изглеждаше отпуснат, очите му бяха бдителни, а уличните лампи осветяваха напрегнатото му изражение и погледа, който не се откъсваше от лицето ѝ. Тя потисна желанието си да погледне назад, към жената, която той в действителност разкъсваше с очи.
Заслужаваше ли си да попадне в цялата тази страховита ситуация само за да може да почувства този поглед? Само за да изпита усещането един мъж да гледа към нея така, сякаш е единствената жена на света?
Бе прекарала целия си живот в сянката на лелите си, които бяха толкова зашеметяващо красиви, че за тях бяха писани цели поеми. Макар че майка ѝ бе починала, всички все още разказваха на Ема за легендарната ѝ красота.
Ема беше кокалеста, бледа и... с вампирски зъби.
Но ето че сега един толкова красив мъж я гледаше с поглед, който можеше да разтопи метал. Ако не я беше ужасил и нападнал – ако можеше да е нежният любовник, който бе обхванал гърдата ѝ с ръка и бе прошепнал в ухото ѝ, че кожата ѝ е мека – дали щеше да тръгне с него? Погледът ѝ срещна неговия. Този мъж я бе докосвал и я бе накарал да изпита усещания, каквиго не бе изпитвала преди, чувства, заради които бе завиждала на другите. Дори само жестът, с който сгуши лицето ѝ до голите си гърди, беше нещо ново, което тя не би заменила за нищо друго.
Почувства се по-смела и остави погледа си да премине по тялото му, преди бавно да се върне обратно към лицето му. Той не се подсмихваше, не се и мръщеше. Изглеждаше така, сякаш си мислеше същите неща като нея.
Ема почувства, че той я привлича Съзнанието и мислите ѝ се затвориха, сякаш бе откъсната от действителността Докато токчетата ѝ потракваха по мраморния под на фоайето към него, тялото ѝ сякаш оживя. Той изпъна рамене и видимо се напрегна
Гърдите ѝ изглеждаха по-пълни. Ушите ѝ бяха открити на обществено място – прикриваше ги само дългата ѝ разпусната коса. Почувства се така, сякаш бе излязла на улицата без сутиен. Почувства се леко... фриволна Когато усети ненадейно желание да оближе устните си с език, го стори. В отговор той стисна юмруци.
Тя искаше само едно нещо от него и щом той можеше да ѝ го даде, дали не трябваше да рискува? Беше се осмелила да влезе под душа с него поради същата причина и тогава той не я нарани. Не, в крайна сметка удържа на обещанието си...
Магията бе разрушена, когато едно ферари със скърцане наби спирачки зад мерцедеса Отвътре се изсипаха две млади европейски актриси, кандидат-звезди с идеални тела в тесни рокли. Смущаващо, но Ема се раздразни от мисълта, че той ще огледа и тях така, както нея. Блондинките с дълги крака и огромни гърди го зърнаха и се заковаха на място върху тънките си токчета. Най-накрая се съвзеха достатъчно, за да се разки- котяг шумно в опит да привлекат вниманието му.
Когато не успяха, се нацупиха и едната „изпусна“ червилото си, което се търкулна и спря пред краката му. Ема зяпна, когато жената се наведе пред него и вдигна глава да провери реакцията му.
От двама им с Лаклен тя бе тази, която наблюдаваше сцената – той нито за миг не откъсна поглед от нея. Тя обаче остана с впечатлението, че е съвсем наясно с номерата на звездичките. Очите му се приковаха в нейните, сякаш казваха: Гледам точно това, което искам. Тя потръпна.
След като той не им обърна никакво внимание, звездите най-после се отказаха и хвърлиха на Ема отровен поглед, до- като се разминаваха. Гледаха я така, сякаш той беше неин? Сякаш тя го държеше настрана от тях? Но тя беше затворничка – повече или по-малко!
- Ако го искате, ваш е, котенца – изсъска тя така, че да я чуят само те.
Те пребледняха и офейкаха. Ема може и да беше страхливка, когато трябваше да се изправи срещу създания от лора, но можеше да се брани достойно на арената на женските борби, които много приличаха на боричкане между котки.
А сега, как щеше да ѝ понесе пътуването с вълк?
* * *
Лаклен видя как Емалин се носи плавно през фоайето. Движеше се прекалено грациозно, за да я вземат за човек. Остана поразен колко богата и изпълнена с хладно спокойствие изглежда – като аристократка. Човек никога не би си представил колко е боязлива, а сега сякаш си бе наметнала наметало на увереност.
А после се промени.
Лаклен не знаеше каква е причината, но погледът ѝ стана зноен. Създаваше впечатлението, че има нужда от мъж – и той откликна. Всичко в него откликна. Но откликнаха и други. Макар че Ема като че ли не го забелязваше, чувствените ѝ походка и движения привличаха към нея погледите на всички мъже наоколо. Млъкваха насред разговорите си и я гледаха омагьосани. Правеха го дори и жените. Лаклен забеляза на какво обръщат внимание едните и другите. Жените се взираха в облеклото ѝ и в блестящата ѝ коса, мъжете гледаха гърдите, устните и очите ѝ. Ударите на сърцето и дишането им се ускоряваха при вида на хипнотизиращата ѝ красота.