Той трябваше да шофира, да се нагърби с бремето да ги отведе в Киневан, но беше принуден да я остави тя да свърши работата. Заради неспособността му Ема беше изтощена, а светлините на фаровете на насрещните автомобили многократно бяха наранявали чувствителните ѝ очи.
Когато Ема поиска две стаи, той стовари ръка върху рецепцияга, без да си направи труда да прибере черните си нокти.
- Една
Знаеше, че тя няма да направи сцена пред човеци – малцина сред пора биха го сторили – и наистина, тя не възрази. Но до- като пиколото ги водеше към стаята им, тя потърка челото си с два пръста и измърмори:
– Това не влизаше в сделката.
Навярно все още бе изнервена заради предишната нощ. Бяха минали само двайсет и четири часа, откакто го бе погледнала с празно изражение и бе прошепнала: Ти ме плашиш.
Лаклен се намръщи, когато установи, че ръката му посяга да я погали по косата, и рязко я дръпна обратно. Докато даваше бакшиш на пиколото, Ема мина, олюлявайки се, покрай него и влезе в просторния апартамент. Когато Лаклен затвори вратата, вече се бе проснала напреки на половината легло и заспиваше.
Знаеше, че е уморена, беше забелязал, че шофирането е изтощително, но как бе възможно да е чак толкова зле? Обикновено безсмъртните бяха силни, почти неизтощими. Да не би това да беше състоянието, за което му спомена тя? Щом беше пила кръв в понеделник и нямаше видими наранявания, какво ѝ имаше?
Да не би да се дължеше на шока от това, което ѝ бе причинил? Може би наистина бе толкова крехка, колко го подсказваше външността ѝ...
Той дръпна якето ѝ за яката и го свали. Беше лесно, защото ръцете ѝ бяха отпуснати. Установи, че мускулите на врата и раменете ѝ са напрегнати. Навярно се дължеше на шофирането, а не на това, че бе седяла до него часове наред.
Когато почувства, че кожата ѝ е ледена, пусна водата във ваната и се върна да я обърне на другата страна и да ѝ свали блузата.
Тя немощно го плесна по ръцете, но той не обърна внимание на възраженията ѝ.
– Приготвих ти ваната. Не е хубаво да спиш така.
– Тогава ме остави да се съблека сама.
Той свали едната ѝ обувка и очите ѝ се отвориха докрай, за да срещнат неговите.
– Моля те, не искам да ме виждаш гола,
– Защо? – попита той, докато се настаняваше на леглото до нея. Хвана края на една от къдриците ѝ и го прокара отстрани по брадичката ѝ, докато се взираше в очите ѝ. Кожата под миглите ѝ беше бледа като останалата част от лицето ѝ, бледа като бялото на очите. Единственото, което разделяше едното от другото, беше ивицата гъсти мигли. Това го запленяваше.
И докато се взираше в тези очи, те му се сториха странно познати.
– Защо ли? – намръщи се тя. – Защото се смущавам.
– Ще ти оставя бельото.
Тя отчаяно искаше да се изкъпе. Това бе единственото, което може би щеше да я стопли.
Когато затвори очи и потръпна, той взе решение вместо нея. Преди да успее дори да изломоти докрай възражението си, той я съблече по бельо, а после напълно съблече и себе си, след което я взе на ръце. Потопи и двама им в огромната вана, от която се издигаше пара, като настани Ема между краката си.
В топлата вода раненият му крак се отърка в ръката ѝ и тя се скова. Той беше гол и възбуден, а бельото ѝ не представляваше никаква пречка. Положи тежката си ръка на рамото ѝ. Секунда по-късно тя почувства как един от пръстите на другата му ръка проследява очертанията на бикините ѝ.
– Това ми харесва – изръмжа той.
Точно когато тя стегна мускулите си с намерение да изскочи от водата, той преметна косата ѝ над едното рамо, постави ръце на врата ѝ и започна да я разтрива.
За свой ужас, тя изстена високо.
– Отпусни се.
Въпреки съпротивата ѝ, той я придърпа обратно към себе си. Положи я върху възбудата си, рязко си пое въздух и потръпна. Реакцията му предизвика у Ема прилив на топлина. Но въпреки това се отдръпна назад, уплашена, че той ще поиска да правят секс. Нямаше нужда от специални познания по анатомия, за да разбере, че няма да си паснат.
– Спокойно – каза той и продължи да разтрива с опитни ръце схванатите ѝ раменете. Когато отново я привлече към себе си, единствената съпротива, на която Ема се оказа способна, беше вътрешната и тя се зарадва, че никой не може да види непохватния ѝ жалък опит. Най-накрая той я застави да се отпусне докрай върху него и тялото ѝ се разтопи от слабост.
Това, което никой не знаеше за Ема, беше, че обичаше да я докосват. Направо обожаваше. Още повече че се случваше толкова рядко.