Членовете на семейството ѝ проявяваха привързаността си по спартански начин, защото бяха решили, че трябва да я направят корава. Само една от лелите ѝ, Даниела Ледената дева, сякаш разбираше копнежа ѝ, защото тя самата не можеше да докосне никого или да позволи някой да пипне замръзналата ѝ кожа, без да изпита неимоверна болка. Даниела разбираше, но поради някаква причина допирът не ѝ липсваше. Тя не изпитваше същата нужда като Ема, която имаше чувството, че без допир малко по малко ще загине.
Съществата сред лора, които биха били приемливи любовници за нея, като например добрите демони, се срещаха рядко в Ню Орлиънс и повечето от тях се навъртаха в къщата още откакто Ема беше малка. Тя гледаше на тях единствено като на по-големи братя. Рогати.
Малкото демони, които бяха непознати, не умираха от желание да се отбият на гости на сборището. Дори и те намираха Вал Хал, обвития им в мъгла дом в блатото, за ужасяващ с писъците, които кънтяха отвътре, и постоянните светкавици над главите им.
Преди няколко години Ема най-после проумя, че ще остане сама, когато поредният идеален, съвсем приличен човек от мъжки пол в един от вечерните ѝ курсове я покани на среща – на кафе на другия ден следобед. Ема ненавиждаше „Старбъкс“ просто задето съществуваше.
Тогава осъзна, че едва ли някога ще бъде с мъж от собствения си вид и никога няма да може да бъде с повечето мъже, които не са от него. Рано или късно, те щяха да разберат какво е тя. Причините, поради които не бе намерила партньор в живота си – Матине...? Да излезем па вечеря?Да отидем па пикпик...? – никога нямаше да отпаднат, следователно...
По-късно тя „случайно“ се блъскаше в човеците само за да разбере какво изпуска. Топлината на допира, изкусителната мъжка миризма. Разбра, че изпуска много.
И я заболя.
Сега Ема разполагаше с жесток, но ангелски красив ликан, който като че ли не можеше да свали ръце от нея. Боеше се, че ще се разтопи под допира му, макар че го мразеше.
Боеше се, че той ще е в състояние да я накара да го моли.
– Ами ако заспя? – попита тя. Гласът ѝ беше тих, а леко провлаченият ѝ акцент по-ясно изразен.
– Заспивай. Не го мисли – отговори Лаклен, докато разтриваше гърба и крехките ѝ рамене.
Тя отново простена и главата ѝ се отпусна обратно на гърдите му. Гласът ѝ звучеше така, сякаш никой никога не я бе докосвал по този начин. Пълното ѝ предаване не беше сексуално, но той си помисли, че е готова на всичко, за да го накара да продължи. Изглеждаше изгладняла за докосването му.
Спомни си дните в клана си. Всички се боричкаха, мъжете винаги намираха повод да докоснат жените и ако някой се справеше добре, получаваше буквално стотици потупвания по гърба. Лаклен бе прекарвал повечето часове със семейството си с дете, кацнало на раменете му, и още две, увиснали на крачолите му.
Представи си Ема като боязливо малко момиченце, израснало в Хелвига – крепостта на вампирите в Русия. Макар и украсена с позлата, Хелвита беше влажна и тъмна – той го знаеше, тъй като бе прекарал много време в тъмницата ѝ. Всъщност Ема може и да е била там, когато го бяха затворили, ако вече не се е била отправила към Ню Орлиънс.
Вампирите, които живееха в Хелвита, бяха също толкова студени, колкото и домът им. Те не биха я докоснали с обич – никога не беше виждал вампир да проявява привързаност. Ако бе имала такава нужда от допир, как бе оцеляла без него?
И преди подозираше, че отдавна не е била с мъж, но сега знаеше, че ако е имала някого, той не я е докосвал достатъчно често и без него щеше да ѝ е по-добре. Спомни си как, докато бяха под душа, теснотата и реакцията ѝ го накараха да се зачуди дали някога е била с мъж. Но както тогава, и сега си помисли, че едва ли е девствена, тъй като безсмъртните, които прекарваха векове във въздържание, не бяха много. Просто беше дребна и както сама му каза, срамежлива.
Споменът за тясната ѝ женственост накара члена му да се втвърди до болка. Той я притегли в скута си и я обърна странично до гърдите си. Тя се скова, несъмнено от усещането за пениса му, който пулсираше под дупето ѝ.
Нуждата го разтърси. Тя носеше онази коприна, която не представляваше нищо повече от лентичка, и гледката, която се разкриваше пред него, беше дори по-привлекателна от фантазиите му. Той отвори уста просто за да ѝ съобщи, че ще прокара пръсти между краката ѝ и после ще я намести върху члена си. Но преди да успее, деликатните ѝ ръце се отпуснаха на гърдите му. На фона на кожата му изглеждаха още по-бели. Тя застина за миг, сякаш опипваше почвата. Когато той не отмести ръцете ѝ, тя отпусна лицето си срещу него и се сгуши с очевидното намерение да заспи.