– Какъв език само, Реджин.
После влезе в зоната на военните действия и дори повдигна вежда, докато лениво вадеше мечовете си от тънките ножници на гърба си.
– Аника! – провикна се Реджин и започна да разравя тухлите.
Аника се помъчи да отговори, но не успя. Никога не се бе чувствала толкова безпомощна, никога не я бяха надвивали така ужасно.
– Какво е станало тук? – попита Кадерин и се огледа за враг, когото да убие. Въпреки това държеше мечовете си хлабаво. Китките ѝ бяха гъвкави и тя въртеше мечовете в тесни кръгове.
Лусия изпълзя иззад масата и Кадерин се отправи заднешком към нея.
– Нападнаха ни вампири. А освен това току-що изпусна ли- кана – издърдори Реджин, без да спира трескаво да копае. – Каква шибана каша от чудовища.. Аника!
Аника успя да протегне ръка през отломките. Реджин я сграбчи и я издърпа на свобода
Аника видя някак размазано Никс, застанала на парапета на стълбището над главите им. Сестра им се провикна нацупено:
– Много сте груби! Да не ме събудите за веселбата!
* * *
Ема се събуди точно по залез-слънце и се намръщи, когато си припомни подробностите от сутринта. Смътно си спомняше как големите топли ръце на Лаклен разтриват схванатите ѝ мускули и я карат да стене, докато масажират врата и гърба ѝ.
Може би Лаклен не беше онова безумно брутално животно, за което го смяташе. Знаеше, че иска да я люби – беше усетила колко отчаяно – но се бе въздържал. А по-късно го беше усетила как се връща от банята и се мушва в леглото до нея. Кожата му все още беше влажна и толкова топла, докато нагласяше дупето ѝ в скута си и полагаше главата ѝ върху протегнатата си ръка. Тя почувства как ерекцията му нараства зад нея. Той изръмжа някаква чуждестранна дума, сякаш проклинаше това обстоятелство, но нито веднъж не се поддаде на желанието си.
А после Ема смътно осъзна, че е легнал между нея и прозореца, и докато я привличаше към гърдите си, тя се почувства... защитена.
И точно когато си мислеше, че го е разбрала, той направи нещо, с което я изненада.
Тя отвори очи и седна, а после примигна, сякаш сцената, която виждаше, не можеше да е истина. Ако беше забелязал, че се е събудила, той не го показа с нищо, само продължи да седи в ъгъла в тъмнината и да я наблюдава със светещи очи.
Ема нямаше вяра на нощното си зрение, затова посегна пипнешком към лампата на нощното шкафче. Тя лежеше строшена на леглото.
Зрението ѝ не я беше подвело. Стаята беше... опустошена.
Какво се бе случило? Какво можеше да го накара да постъпи така?
- Облечи се. След двайсет минути тръгваме – каза той, надигна се уморено и едва не се препъна, когато кракът му сякаш поддаде. После се отправи, накуцвайки, към вратата.
-Но, Лаклен...
Вратата се затвори зад него.
Тя погледна озадачена към следите от нокти по стените, по пода, по мебелите. Всичко беше раздрано на ленти.
Погледна надолу. Е, не всичко. Нейните вещи лежаха зад съсипания стол, сякаш Лаклен ги беше скрил, защото е знаел какво ще стане. Одеялото, което по някое време през нощта беше опънал над завесите, все още висеше таи и образуваше нова защита срещу слънцето. А леглото? Следи от нокти, стиропор, изваден от матрака, и пера я заобикаляха като пашкул.
Тя самата беше недокосната.
9
Щом Лаклен не искаше да ѝ каже защо е побеснял и е опустошил хотелската им стая, добре тогава. След като навлече пола, блуза и обувки и демонстративно покри ушите си с шал, тя извади от багажа си своя айпод и го прикрепи за ръката си.
Леля ѝ Мист го наричаше БАЕ, или „биберона айпод на Ема“, защото, когато се раздразнеше или ядосаше, Ема слушаше музика, за да „избегне конфликта“. Сякаш това беше нещо лошо! БАЕ беше създаден точно за момент като сегашния...
Ема беше ядосана. Точно когато реши, че този ликан може да е свестен, че най-накрая е започнал да дава правилен отговор на главоблъсканицата „нормален или не“, той трябваше да се превърне в големия лош вълк. „Но това прасенце умее да се пази“ – помисли си Ема. Съвсем скоро щеше окончателно да обяви Лаклен за чудовище.
Характерът му се променяше бързо като пожар, от трогателната прегръдка под дъжда, когато притисна голите си гърди до нейните, до придружените с вой нападения и нежността на кандидат-любовник във ваната снощи. Той я държеше нащрек – злощастно и уморително състояние, на което тя и бездруго вече се поддаваше – и това я дразнеше.
А сега и това. Беше я оставил в тази съсипана стая, без да ѝ даде никакво обяснение. Като нищо самата тя сега можеше да изглежда като онзи стол.