Ема издуха от очите си една къдрица и откри късче пълнеж за мека мебел, което беше залепнало в косата ѝ. Перна го с ръка и осъзна, че е сърдита на себе си също толкова, колкото и на Лаклен.
През първата си нощ с него той бе допуснал слънцето да изгори кожата ѝ, а днес бе използвал тези нокти – които бяха съсипали бронята на кола – в пристъп на лудост, докато тя бе спала, без да има представа какво се случва.
Защо бе прекарала целия си живот в прекомерна самозащита, защо бе полагала всички тези изтощителни усилия да се защитава, щом после се бе отказала от всяка предпазливост по отношение на него? Защо семейството ѝ се бе старало толкова много Ема да е в безопасност, защо бяха преместили убежището в пълния със създания отлора Ню Орлиънс, за да я скрият, забулвайки къщата в мрак, само за да умре сега...
„Забулвайки къщата в мрак...?“ Защо го бяха сторили? Тя никога не ставаше преди залез-слънце, никога не оставаше будна, след като слънцето изгрееше. Стаята ѝ бе затъмнена и тя спеше под леглото. Защо тогава имаше спомени как тича през затъмнения им дом през деня?
Погледът ѝ бе привлечен от опакото на ръката ѝ. Незабавно се разтрепери. За пръв път откакто тялото ѝ бе замръзнало в състояние на безсмъртие, споменът за „урока“ избухна в ума ѝ с абсолютна яснота...
Гледаше я една вещица. Ема беше в ръцете ѝ, когато долови, че Аника се връща в къщата след цяла седмица отсъствие, и започна да се съпротивлява, докато се освободи. Изкрещя името на Аника и се втурна към нея.
Реджин я беше чула, сграбчи я и я дръпна в сенките точно преди Ема да влети в обсега на слънцето, което нахлуваше през току-що отворената врата.
Реджин я притисна до гърдите си с треперещи ръце и прошепна:
– Защо го направи? – Стисна я пак и прошепна: – Глупава малка пиявица такава.
Вече всички бяха слезли при тях. Вещицата се извини с нещастен вид и обясни:
– Ема започна да съска, да хапе, уплаши ме и я изпуснах.
Разтреперана, Аника започна да се кара на Ема и не спря,
докато някъде извън кръга не прозвуча гласът на Фюри. Тълпата се раздели, за да ѝ направи път. Както подсказваше името ѝ, Фюри беше отчасти фурия.И беше плашеща.
– Изложете ръката на детето на слънцето.
Лицето на Аника стана още по-бледо от обичайното.
-Тя не е като нас. Тя е деликатна...
– Съскала е и се е борила, за да получи това, което иска – прекъсна я Фюри. – Според мен е точно като нас. И също като при нас, болката ще ѝ бъде за урок.
Близначката на Фюри, Кара, се обади:
– Права е. -Двете винаги се подкрепяха една друга. – Не за пръв път я спираме в последния момент. Или ръката ѝ сега, или лицето ѝ – или още по-лошо, животът ѝ – по-късно. Няма значение колко тъмна поддържаме къщата, ако не можеш да я задържиш вътре.
– Няма да го направя – каза Аника. – Не... не мога да го направя.
Реджин хвана Ема за ръката и я повлече напред, макар че тя се съпротивляваше.
– Тогава ще го направя аз.
Пред погледа на Аника, чието лице издаваше стоическа твърдост, сякаш бе изваяно от мрамор, с изключение на сълзите, които се стичаха по бузите ѝ, Реджин подложи ръката на Ема под лъча светлина. Тя изпищя от болка и започна да вика за своята Аника, повтаряйки „защо“ отново и отново, докато кожата ѝ гореше.
Когато Ема се събуди, Фюри гледаше надолу към нея с лавандуловите си очи, наклонила глава, сякаш объркана от реакцията ѝ.
– Дете, трябва да разбереш, че във всеки един ден цялата земя е обляна в нещо, което ще те убие, и ще можеш да го избягваш само ако си бдителна. Не забравяй този урок, защото, ако се наложи, ще го повторим, като ти причиним още по-голяма болка.
Ема падна на колене, а после се подпря и на ръцете си. Не ѝ достигаше въздух. Бледите белези по опакото на дланта я боляха. Нищо чудно, че беше страхливка. Нищо чудно... нищо чудно... нищо чудно...
Ема вярваше, че са ѝ спасили живота, но същевременно го бяха лишили от пълнокръвие. По-малкото зло, което бяха избрали, определяше всеки ден от живота ѝ. Тя стана и се запре- пъва към банята, за да наплиска лицето си с вода Вкопчи се в плота. „Стегни се, Ем.“
Когато Лаклен се върна за чантата ѝ, чувствата ѝ вече се бяха превърнали в кипящо море от гняв и тя го насочи към заслужилия прицел. Демонстративно изтупа от багажа си пълнежа от мебелите с отсечени, пресилени движения, без да спира да го гледа гневно. Той присви вежди.