Очите ѝ се разшириха, когато осъзна какво има предвид. Вцепени се, готова да изскочи от сепарето, но той протегна крака си и стовари тежкия си ботуш до нея, като я прикова на място.
– Някога се носеха слухове, че жените вампири са станали безплодни. След като един вампир намери своята партньорка, той не кръшка, затова видът ви започнал да оредява. Нали затова Деместриу се опита да убие всички жени в Ордата?
Тя никога не беше чувала за това. Наведе глава и впери поглед в масата, която сякаш се разклати. Сервитьорът беше положил доблестни усилия да разчисти след нея, но все още имаше трохи. От нея. Защото беше ненормалница, която не можеше да използва прибори за хранене и очевидно не можеше и да има деца.
Затова ли никога не беше имала месечен цикъл? Защото беше безплодна?
– Вярно ли е? – настоя той.
Тя измърмори:
– Кой може да каже какво е мислил Деместриу?
Сега гласът му не беше толкова суров.
– Значи, не си съвсем като тях – каза той.
– Сигурно не съм – изпъна рамене тя. – Но така или иначе, имам прическа, която искам да оправя, и спомени за несполучлива среща, над които да размишлявам, затова ще отида до тоалетната.
– После веднага се върни при мен – изръмжа заповеднически той.
Тя се осмели да го изгледа, преди да се отдалечи забързано.
Ресторантът и барът имаха обща тоалетна, затова трябваше да си проправи път покрай мъжете, които се мотаеха наоколо. Чувстваше се като в лабиринт от видеоигра, пълен с противници – всеки от които можеше да е вампир – но малкият отдих от унижението си заслужаваше риска.
Във вътрешността на дамската тоалетна тя отиде до стената с умивалници, за да си измие ръцете. Впери поглед в огледалото, изумена колко бледа е станала Скулите ѝ се очертаваха остро поради бързата загуба на тегло. Просто беше прекалено млада и като цяло прекалено слаба, за да не изпита незабавни последици от жаждата. По дяволите, тя си беше направо рекламно лице на уязвимостта.
Открай време знаеше, че е немощна. Беше го приела. Освен това бе приела факта, че не може дори да се защити с оръжие. Едва-едва боравеше с меч, уменията ѝ с лък бяха смехотворни – както си личеше от всеобщия смях, когато се упражняваше – а борбата? Ами и там не беше особено изумителна.
Но досега не знаеше, че не може да има деца...
Когато се върна и Лаклен стана, за да ѝ помогне да седне на мястото си, тя забеляза, че докато я е нямало, е забил нокти в масата. Следите нямаха нищо общо със страшното опустошение в хотела – просто пет дълбоки прави вдлъбнатини, увенчани от видимата и вече разсейващата се топлина на дланта му.
Той отново влезе в сепарето. Веждите му бяха сбърчени, сякаш бе дълбоко замислен. Сякаш искаше да каже нещо, но после размисли. Проклета да е, ако тя е тази, която запълни това гръмко мълчание.
Когато вниманието ѝ остана насочено към резките, той сложи ръка върху тях. Очевидно не му харесваше, че гледа – несъмнено бе решил, че тя отново се замисля за дните – или по- скоро за тази вечер – на предизвиканото от него разрушение.
Ема се запита какво ли се бе случило, за да го накара да постъпи така. Навярно бе зърнал онова ексцентрично момиче с прозрачната блуза и видим пиърсинг на зърната и бе усетил зова на дивото.
Или... беше ли възможно да съжалява за унизителните си въпроси? Да се разкайва толкова много, че да реагира с разсеяно забиване на нокти в масата? Ема поклати глава.
Той не би съжалил, че я е унизил – не и когато това му доставяше такова видимо удоволствие.
* * *
– Какво знаем? – попита Аника, пое си дълбоко въздух и потръпна, когато зарастващите ѝ ребра нададоха протестиращ вик. Погледна към присъстващите валкирии – Лусия, Реджин, Кадерин и някои други. Всички те очакваха сигнал за действие, очакваха насоката, която ще им даде Аника.
Отсъствието на Никс се набиваше на очи. Най-вероятно пак бродеше в имота на съседите им. Реджин беше на компютъра: разглеждаше базата данни на сборището, търсеше информация дали някой не е виждал Иво или друг вампир. Сияйното ѝ лице осветяваше нечупливия екран повече, отколкото той нея.
– Хмм. Намерих само две нещица – обади се тя. – Иво Жестокия издирва една конкретна вал кир им. И все още не я е намерил, която и да е тя, защото сблъсъците не са спрели. Сестрите ни от сборището в Нова Зеландия пишат, че при тях е „бъка- но“ с вампири. Какво означава „бъкано“? Не, сериозно.
Аника не обърна внимание на последното. Все още беше бясна на Реджин, задето насърчи Ема. Заради нея сега Ема обикаляше из Европа с някакъв – как го беше нарекла Реджин? – някакъв пич. На всичко отгоре Реджин имаше нахалството да обвини Аника, че „задушава“ Ема. Не че Аника не искаше Ем да срещне някого, но все още беше толкова млада, а те не знаеха за този мъж нищо друго, освен че е достатъчно силен да победи вампир. Реджин действително си мислеше, че ще помогне на Аника да се почувства по-добре, като я увери: „Усетих, че Ема отчаяно го иска...“. Аника се отърси от тези мисли и се съсредоточи върху належащата ситуация.