– Трябва да разберем какво е намислил Иво.
Кадерин се обади:
– Мист избяга от тъмницата му едва преди пет години. Може да я иска обратно.
– Всичко това само за да я плени пак? – попита Аника. Мист Жадуваната, която смятаха за най-красивата сред вал кириите, наистина бе попаднала под властта на Иво. Измъкна се тогава, когато вампирите бунтовници превзеха замъка му. Мисълта за това събитие винаги вбесяваше Аника Между Мист и Роут, генерала на бунтовниците, се беше завихрила авантюра.
Допреди два дни Аника вярваше, че Мист е оставила в миналото и този вампир, и цялата противна ситуация. Но тогава всички доловиха как сърцето на Мист заби по-силно само при споменаването, че в Новия свят се били появили вампири. Тя оправи огненочервената си коса не веднъж и дваж, преди да се присъедини към една хайка, която тръгваше да ги преследва.
Не, Мист не беше забравила генерала. Да не би и Иво да беше неспособен да загърби зашеметяващо красивата си пленница?
– Може да е Ема – предположи Реджин.
Аника ѝ хвърли остър поглед.
– Той дори не подозира за съществуването ѝ.
Сега не му беше времето за догадки – трябваше им пророческата дарба на Никс.
– Пак провери кредитната карта на Ема. Някакви нови покупки?
Реджин се логна в картовия баланс на сборището и само след минути отвори данните на Ема.
– Покупките се отразяват чак след един ден. Но е купувала дрехи. Може ли да е в беда, щом ходи на пазар? А, ето и сметка за ресторант от „Крийон“. В интерес на оня неин скъперник е да ѝ върне парите.
– Какво ще иска Иво от Ема? – попита Пусия. Какго винаги, когато обмисляше различни възможности, задърпа тетивата на лъка си. – Тя може да е последната сред жените вампири, но не е чистокръвна.
– Ако разсъждаваме логично, най-вероятно е да търси Мист – обади се Кадерин.
Аника трябваше да се съгласи. Като се имаше предвид красотата на Мист, от която на всички им секваше дъхът, как би могъл Иво да не я иска обратно?
– И още нещо в подкрепа на тази теория – добави Кадерин. – Тя още не се е върнала от лова и не се е обадила
Значи, решено. Поне засега.
– Опитай се да държиш случващото се с Ема под око. Започваме да търсим Мист.
Реджин се огледа наоколо, обхващайки с поглед пораженията в къщата.
– Да подновя ли заклинанието? Аз и вещиците?
– Както добре знаем, мистичните защити може да бъдат пробити. Само една преграда е наистина неразрушима – въздъхна уморено Аника. – Ще повикаме на помощ древната напаст.
И щяха да са принудени да платят на духовете във валутата, която те искаха.
Реджин въздъхна.
– Е, добре. По дяволите, тъкмо бях започнала да се привързвам към косата си.
11
Вечерният здрач падна над Южна Шотландия и хвърли последна светлина над хана им. Докато Ема спеше, Лаклен седна в леглото до нея и започна да пие поредната чаша кафе.
През по-голямата част от деня предумишлено се беше старал да си намира занимания, за да не заспи. Сега се отпусна до нея само по удобни дьнки, които бяха нацепени като стара кожа Прочете един от малкото съвременни романи от библиотеката на странноприемницата и се заслуша в новините с половин ухо. Може би дори щеше да е доволен – ако снощи я беше обладал. И ако беше сигурен, че пак ще го направи.
Да, но нямаше никакъв шанс това да се случи, дори ако тя не трепереше под напора на чувствата през цялото време на пътуването им след грубия му разпит в ресторанта. Тогава си мислеше, че гневът може да изтръгне от нея отговор, че може да я раздразни както предишната вечер заради състоянието на стаята. Вместо това тя само наклони глава и го изгледа с толкова студено изражение, че той изпит болка.
Когато снощи стигнаха до странноприемницата, Ема вече не бе на себе си от умора и дори не възрази, когато той я съблече по бельо, пъхна я във ваната и влезе при нея. Разбира се, той отново трябваше да се пребори с непоносимото желание. Но вместо да я накаже за това, той остави тялото ѝ да омекне в ръцете му и отново я погали, взирайки се объркано в тавана.