След ваната я подсуши, облече я в една от нощниците ѝ – това наперено момиче не помоли повторно за ризата му – и я сложи в леглото. Тя го погледна сериозно и изрази опасенията си, че той може пак да „превърти“. Лаклен я увери, че няма да заспива, а тя погледна с копнеж към пода и дори посегна да го пипне, преди да потъне в сън.
Сега той погледна към гънките на пердетата и не видя светлина под нито едно от тях. През миналите две нощи тя се събуждаше точно по залез-слънце. Нито се прозяваше, нито се мъчеше да се разсъни – просто отваряше очи и плавно се изправяше. Разбуждаше се напълно само за миг, сякаш е била мъртва и сега се е съживила. Лаклен трябваше да признае, че тази непозната черта му се струваше... зловеща. Разбира се, никога досега не я беше виждал – в миналото нито един вампир, спал в негово присъствие, не се бе събудил.
Очите ѝ всеки момент щяха да се отворят и той остави книгата настрана, за да я наблюдава.
Слънцето залезе. Минаха няколко минути. Тя обаче не се събуди.
– Ставай – каза той и я разтърси за рамото.
Когато тя не реагира, я разтърси по-силно. Трябваше да тръгват. Смяташе, че тази вечер могат да стигнат до Киневан, и нямаше търпение да види дома си.
Тя се зарови по-дълбоко в завивките.
– Остави... ме... да... спя.
– Ако не станеш от леглото, ще ти разкъсам дрехите и ще се присъединя към теб.
Когато тя не реагира дори на това, той се разтревожи и сложи ръка на челото ѝ. Кожата ѝ беше студена като лед.
Придърпа я да седне и главата ѝ клюмна
– Какво ти е? Кажи ми!
– Остави ме на мира. Имай нужда от още един час сън.
Той я положи пак да легне.
– Ако си болна, трябва да пиеш.
След миг миглите ѝ се открехнаха.
Осени го прозрение и той изрева:
– От глад ли си така?
Тя погледна към него и примигна.
– Нали ми каза, че си яла в понеделник... през колко време го правиш?
Когато тя не отговори, той я разтърси за раменете.
– Всеки ден. Ясно?
Той пусна раменете ѝ, преди ръцете му да се свият в юмруци. Значи, е била гладна! Партньорката му е страдала от шибан глад, докато е била под негова закрила. Той нямаше представа какво прави...
Пусто да остане, не можеше да се грижи за нея. Не само я бе принудил да гладува още два дни – очевидно ѝ беше попречил да ловува – но тя трябваше да си намира жертва, от която да пие, всяка нощ. Трябваше да преминават през това всяка нощ.
Дали убиваше всеки път, както правеха другите вампири?
– Защо не ми каза?
Клепачите ѝ отново бяха започнали да натежават.
– За да сключиш още една „сделка“?
Можеше ли да ѝ позволи да пие от него? Сред неговия клан беше позорно някой вампир да пие от теб, смяташе се за нещо гнусно. Дори ако вампирът го стореше против волята му, лика- нът изпитваше непоносим срам. Но какъв друг избор имаше? Въздъхна и отрони с натежало сърце:
– От сега нататък ще пиеш от мен.
Досега нито един вампир не го беше ухапвал. Деместриу беше обмислял тази възможност, беше спорил със старейши- ните какво решение да вземат. Поради някаква причина тогава се отказа и вместо това реши да изтезава Лаклен.
– Не мога да пия от теб – прошепна тя. – Не и направо, не от жив източник.
– Какво? Мислех, че на съществата от твоя вид това им доставя удоволствие.
– Никога не съм го правила.
Невъзможно!
– Никога не си пила от някого? Никога не си убивала?
Тя го погледна измъчено. Нима въпросът му ѝ беше причинил болка!
– Не, разбира се.
Значи, не беше хищник? Носеха се слухове, че имало малка група вампири бунтовници, които не убивали. Разбира се, той отхвърляше тези разкази с пренебрежение, веднага щом ги чуеше. Как ги наричаха?Въздържатели? Възможно ли бе Ема да е от тях?
– Банка за кръв – измърмори тя.
Това шега ли беше?
– Какво е това, по дяволите? Някъде наблизо има ли?
Тя поклати глава.
– Значи, ще трябва да пиеш от мен. Защото току-що поех ангажимента да съм ти закуска.
Тя изглеждаше прекалено немощна, за да забие зъби във врата му, затова той поряза пръста си с нокът. Тя извърна лице настрана.
– Налей я в чаша. Моля те.
– От какво се боиш – че ще те превърна в ликан? – Той никога не би я подложил на този изтощителен ритуал. – Или си мислиш, че аз ще се превърна във вампир?
Това не беше за вярване. Единственият начин някой да се превърне във вампир бе да умре, докато кръвта на вампира е още в тялото му. Само човеците си въобразяваха, че могат да се преобразят с едно ухапване. Безсмъртните същества знаеха, че вероятността за това е по-голяма, ако самият ти ухапеш вампира.