– Не е това. Чаша...
Той не разбираше каква е разликата. А после очите му се присвиха. Да не би да имаше проблем с идеята да пие от него! Това беше оскърбително. Тя дори не подозираше какво жертва заради нея. Той изръмжа:
– Пий. Веднага! – А после остави кръвта да закапе по устните ѝ.
Ема успя да устои по-дълго, отколкото той би могъл, ако умираше от глад. Най-накрая показа връхчето на езика си между устните. После ги облиза. Очите ѝ станаха сребристи. За свой шок, той моментално се възбуди.
Малките ѝ кучешки зъби се удължиха. Преди Лаклен да примигне, тя вече ги бе впила в ръката му.
С първото всмукване очите ѝ се затвориха и тя нададе стон; зави му се свят от сексуално удоволствие. Едва не стигна до върха още на момента Смаян, той изстена, посегна и дръпна роклята ѝ надолу. Оголи гърдите ѝ и покри едната с длан. Стисна я по-силно, отколкото възнамеряваше, но когато се спря, тя притисна гръдта си в ръката му. Хълбоците ѝ се полюшваха, смучеше кръвта му, без да спира.
Той отново изстена, наведе се, разтвори ръката си и хвана гърдата ѝ така, че да поеме зърното ѝ в устата си. Започна да ближе отчаяно, езикът му се стрелкаше около пулсиращото връхче. Когато го пое между устните си и засмука, почувства как в същия момент езикът ѝ трепва върху кожата му.
Удоволствието, което той извличаше от случващото се, бе неописуемо и всяко нейно всмукване го увеличаваше. Тя се вкопчи в ръката му и я постави между гърдите си. Сякаш Лаклен би я отдръпнал! Зърното ѝ беше станало толкова твърдо между устните му...
Той сложи ръката ѝ на бедрото си и започна да го разтрива с нея, но тя отдръпна зъбите си, отскубна се и се завъртя настрана. Стъписан, той се отпусна на пети, опитвайки се да се успокои. Реакцията ѝ го объркваше.
– Емалин – промълви той с дрезгав глас, улови я за рамото и я обърна по гръб. Очите ѝ се разшириха, а кучешките ѝ зъби се смалиха. Ирисите ѝ отново станаха сини и засияха в очевиден екстаз. Падна назад и отметна бледите си ръце над главата. До- като се изпъваше и гърчеше, зърната ѝ станаха още по-твърди. А после тя погледна към него и пълните ѝ червени устни се извиха. Никога не беше виждал усмивка като нейната...
Еуфория – това видя той, докато кожата ѝ порозовяваше. Ерекцията му ставаше непоносима – само да гледа как кожата ѝ се затопля, беше невероятно еротично. Всяка подробност от това отвратително деяние беше еротична. Лицето ѝ стана по- меко, тялото ѝ по-пищно – Бог да му е на помощ – с повече извивки. Косата ѝ заблестя още повече, ако това изобщо бе възможно.
Той се закле, че от сега нататък тя ще пие от него – само от него.
И, Исусе Христе, тя се нуждаеше от това всяка нощ.
Ема се изправи на колене пред него. Наведе се напред. Изглеждаше гладна за нещо съвсем друго. Голите ѝ гърди бяха пълни и сочни, сякаш умоляваха дланите му да ги обхванат.
– Лаклен – измърка тя името му така, както бе чакал да го чуе от хилядолетия.
Той потръпна и членът му запулсира.
– Ема – изръмжа и се хвърли към нея.
Опакото на ръката ѝ се вряза в лицето му. Хванат неподготвен, той полетя към другия край на стаята.
При втория си опит да се надигне осъзна, че му е разместила челюстта.
12
Без да откъсва очи от нея, Лаклен стовари юмрук върху лицето си, срещуположно на мястото, където го бе ударила. Ема чу как челюстта му изщраква и се намества, а той се извиси по-близо до нея. На лицето му бе изписано заплашително изражение.
Без риза, която да прикрива силата му, всеки един от изваяните мускули на гърдите и торса му беше видим. Тялото му се напрегна. Значи, изглеждаше по-едър без дрехи? Как бе възможно? Но поради някаква причина, тя не се боеше. Ема Агънцето го оглеждаше за нещо друго, което да размести. Вампирите бяха зли. Тя беше вампир.
И беше възпламенена от тази негова вкусна кръв.
Той се озова отгоре ѝ, преди да е успяла да реагира. Притисна ръцете ѝ над главата и пъхна коляно между краката ѝ. Тя изсъска и започна да се съпротивлява – по-достойно от предишния път, но все още не можеше да се мери с него.
- Кръвта ми те прави силна – каза той, докато провираше хълбоците си между краката ѝ.
- По-силна съм просто защото пих – тросна се тя. Вярно беше, но освен това подозираше, че безсмъртна кръв, поета направо от тялото, е страшно гориво. – Бях толкова гладна, бих изпила каквато и да било кръв.