Той я изгледа снизходително.
- Признай си. Вкусът ми ти харесва.
Тя беше опитана мощ, беше опитана него и жадуваше за още. – Върви по дяволите.
Той се намести по-удобно отгоре ѝ. Гръдният му кош се триеше в голите ѝ гърди. Когато се отпусна върху нея, тя почувства помежду им твърдата му като стомана ерекция.
– Защо ме удари?
Тя яростно вдигна глава – единственото движение, което можеше да направи.
– Заради всичко, което ми причини. Задето ме изложи на опасност и заради всеки път, в който пренебрегваше желанията ми.
Гласът ѝ беше различен, по-гърлен. Звучеше така, сякаш можеше да е някоя от жените по ролки и с цигара в единия край на устата на телефонна секслиния.
Списъкът от причини беше безкраен, от отлепянето на лейкопласта, покрил травматичните ѝ спомени, до това, че я накара да полудее от страст, докато пиеше кръвта му, и факта, че сряза хиляда долара под формата на ръчно рисувано бельо от „Джилиан Шери“ през онази първа нощ. Тя се задоволи само с:
– За всеки път, когато исках да те ударя, а не можех.
Той я изгледа изпитателно. Очевидно не знаеше какво да мисли. А после ръцете, които допреди малко я притискаха, се свиха над темето ѝ. Като вълчи лапи.
– Струва ми се честно.
Устните ѝ се разтвориха изненадано.
– По-добре ли се чувстваш, след като го направи?
– Да – отговори честно тя. Макар и само за миг, за пръв път в живота си се почувства силна, преливаща от мощ. И следващия път, когато я накараше да влезе в ресторант или започнеше да се държи като рокзвезда в хотелската им стая, или когато я събудеше с целувки там отдолу, пак щеше да го халоса.
Сякаш прочел мислите ѝ, той изрече предупредително:
– Но недей да ме удряш повече.
– Тогава недей да си нарушаваш обещанията.
Той се намръщиш и тя поясни:
– Закле се, че няма да ме докоснеш. Но... но ме докосна по гърдите.
– Заклех се, че няма да те докосна, освен ако ти не искаш. – Наведе се и прокара върховете на пръстите си по лицето ѝ. Тя се пребори с желанието си да се извие и изтегне като котка. – Кажи ми сега, в този момент, че не искаш.
Тя извърна поглед, притеснена от мисълта колко привлекателен го намира, от това, че едва не нададе вой, когато загуби топлината на ръката, която допреди малко покриваше цялата ѝ гърда. Усещането как горещата му уста смуче зърното ѝ... Помежду им пенисът му беше твърд, точно срещу нея, примамваше тялото ѝ да се навлажни.
– Запомни сега, че за в бъдеще не искам.
Устните му се извиха в похотлива усмивка и гледката накара дъха ѝ да секне.
– Тогава следващия път трябва само да свалиш малките си зъби от ръката ми за достатъчно дълго, за да ми кажеш „не“. Само колкото да изречеш тази единствена дума.
Тя дръпна роклята си обратно, изпълнена с горещо желание да го удари пак. Това копеле знаеше, че тази вечер тя можеше да свали зъбите си от него точно толкова, колкото и да спре да диша.
– Предполагаш, че пак ще пия от теб?
Със съблазнителна усмивка и вибриращ глас той отвърна:
– Ще съм принуден да настоявам.
Тя извърна глава настрана, ненадейно осъзнала цялата сериозност на постъпката си. Тя действително бе пила кръв от живо същество. Вече наистина бе пиявица. Да пие направо от него, беше като завръщане у дома, сякаш нещо в нея се бе наместило. Боеше се, че никога повече няма да може да посегне към студените пластмасови чаши. Що за помия беше пила, преди да го срещне?
– Защо досега не си пила жива кръв?
Защото беше забранено. Но ето че сега бе направила точно това, от което се бояха лелите ѝ...
А кръвта му беше като наркотик, към който можеше да се пристрасти. Можеше да се пристрасти към него. Възможно беше той да придобие тази власт над нея.
Не! Дори да се опиташе да я съблазни да пие пак, тогава Ема нямаше да е прегладняла и щеше да се владее по-добре – достатъчно, за да откаже.
На теория?
– Слез от мен, грубиян такъв.
Когато той не я пусна, тя отново вдигна ръка, но той я хвана за китката.
– Не ме удряй пак, Емалин. Партньорите никога не се удрят един друг.
– Какво искаш да кажеш, какви „партньори“? – попита бавно тя. Страхът, който досега бе пренебрегвала, се завърна и в гласа ѝ прозвуча отчаяние. – Като... като австралийската дума за „приятелчета“?
Той сякаш се колебаеше дагш да ѝ признае нещо и в главата ѝ заби предупредително звънче.