– Нямаш предвид... партньори като при ликаните, нали?
Тази мисъл ѝ бе хрумнала за кратко, но тогава успя да я прогони с лекота. Защото беше абсурдна.
– Какво пък знаеш ти за това? – Той отново започваше да се ядосва.
Ема си спомни предупреждението на Лусия никога да не застава между един ликан и партньорката му. И че ако друг мъж започне да се натиска на партньорката му или се опита да ги раздели, за негово добро бе да се омете веднага. В това отношение ликаните бяха също толкова лоши, кол ко го и вампирите, когато ставаше въпрос за партньорките им – ако не и по-лоши.
– Знам, че за вас съществува само една партньорка и че никога не се разделяте с нея. – Знаеше, че ако другият е ранен или в опасност, звярът се надига и всяка капчица разум се изпарява. Вече беше ставала свидетел как загубва ума си и не искаше никога повече да се случва.
– И кое му е лошото?
– Не може да имаш предвид... Ти искаш да се махнеш от мен. Нали искаш?
– Ами ако не искам?
– О, боже!
Тя започна да се дърпа с всички сили и накрая той я пусна.
Сви ръка под главата си и се облегна назад.
– Толкова ли ще е ужасно да бъдеш с мен?
Тя се боеше, че той само се прави на нехаен.
– Да, разбира се! Дори да изключим това, че май не можеш да решиш дали да се държиш добре с мен, или да ме мразиш, както и факта, че сме... различни, ти си грубиян, неконтролируем и изобщо не ти пука как се чувствам, а освен това нарушаваш обещанията си, всеки момент ще започне Въздигането, и...
– Недей сдържа чувствата си, момичето ми – прекъсна я той. Гневният ѝ поглед го накара да се подсмихне. – Радвам се, че очевидно си мислила много за нас. Обмислила си го от всички страни.
Раздразнена, тя сви юмруците си.
– Тогава ми кажи, че не аз съм твоята партньорка.
– Не си. Ти си вампир, нали така? Само помисли малко. Кланът ми ще иска да те разкъса на парчета още щом те зърне.
Тя наклони глава и го изгледа изпитателно – опитваше се да разбере дали ѝ казва истината.
– Вярно, с всичките ти нови извивки... – Той плъзна поглед по нея, след което поклати глава по онзи мъжки начин, който подсказваше, че с него е свършено. – Нямам нищо против да те задържа при мен като любовница, но това не е толкова сериозно, колкото единствената ми истинска партньорка.
Защо тези думи я пронизаха толкова остро?
– Не би ме излъгал, нали?
– Бъди спокойна. Желая те, но не за това. – Изправи се. – Сега, освен ако не искаш тази вечер да завърши подобаващо, тоест като те просна на леглото, трябва да се облечеш.
Тя изохка и побърза да му обърне гръб и да хукне към банята, където заключи вратата зад себе си. Притисна гърба и дланите си към нея. Тялото ѝ се тресеше, кръвта му все още ѝ въздействаше.
Намръщи се. Боята на вратата беше лъскава и хладна, гладка, като се изключи средната част. Боята там се бе надигнала на мехурчета. „Вълшебно.“
Когато пусна душа и провери температурата, усещането за водата по ръката ѝ беше невероятно. Течността сякаш гъде- личкаше дланта ѝ. Още по-приятно бе да се озове гола във водата – сякаш можеше да почувства всяка капчица, плъзгаща се по тялото ѝ. Беше прекрасно да прокара пръсти през мократа си коса. Осъзна, че отново има енергия.
Очевидно кръвта на Лаклен беше коктейл, в който имаше риталин и прозак. Би трябвало да изпитва огромно разкаяние заради простъпката си и да се бои от бъдещето, но не можеше да намери сили ниго за едното, нито за другото. Успя да се са- моубеди, че това усещане за сигурност се дължи на фармацевтичните свойства на кръвта му, а не на непознатото усещане за взаимност, което я накара да изпита такава наслада, докато пиеше.
След душа се подсуши и си отбеляза да поздрави странноприемницата за невероятно меките кърпи. Докато увиваше една около себе си, тя забърса зърната ѝ. Ема потръпна и се изчерви, когато си спомни горещата му уста върху гърдата си.
Поклати глава толкова силно, сякаш искаше да отърси спомена, и отиде на пръсти до огледалото, за да избърше кондензиралата вода от хладното стъкло.
Желая те, но не за това – така каза той и сега, докато се взираше в отражението си, Ема се зачуди защо я желае. Опита се да си представи как я вижда той.
Помисли си, че може би е... че може би е хубава, сега, когато лицето ѝ отново беше придобило цвят и извивките, които имаше поначало, се бяха върнали – както той изтъкна толкова грубо. Но всичко беше относително, нали така? Тя можеше да мине за хубава, докато не застанеше до някоя от жените в семейството си. Те бяха фатални жени, изкусителни. В сравнение с тях Ема беше... сладка.