А освен това имаше дупе, което го караше да изсъска „Милост!“ подноса си.
Хвърли поглед надолу към ръката си и бавно се подсмихна при вида на следите от малките ѝ кучешки зъби. Не можеше да повярва как реагира на ухапването ѝ. Знаеше в какво вярва, знаеше и какво ще си помислят другите и реши, че е абсолютно покварен – защото му харесваше.
Чувстваше се така, сякаш Ема бе отворила нов сексуален път, който никога не си бе представял, че съществува. Като че ли до този момент беше имало просто чукане, докато Ема ненадейно не се беше обадила: „Ами ако го взема в устата си и го засмуча?“. Той потръпна и възбудата му запулсира.
Макар че би трябвало да възприема белезите като доказателства за срама, който трябва да скрие, установи, че му е приятно да гледа ухапванията ѝ, защото му напомняха за това непознато тайно удоволствие – както и за факта, че тя никога не е пила от друг. Само на него беше подарила тази мрачна целувка.
Зачуди се кой ли я е научил да не пие. Дали е било семейството ѝ? Дали наистина роднините ѝ бяха Въздържатели, различни от другите вампири и принудени да живеят в Луизиана, защото са се отцепили от Ордата? Малко вероятно беше в скоро време да получи отговори. Тя беше най-потайната жена, която бе срещал, и след грубото фиаско с разпита в ресторанта Лаклен смяташе за известно време да се въздържи от нови въпроси.
Но той беше първият, от когото беше пила, щеше да бъде единственият и това го караше да изпитва гордост. Представи си следващия път, когато тя ще опита кръвта му. Щеше да я накара да забие зъби във врата му и така да освободи и двете си ръце, за да свали дантеленото ѝ бельо, а пръстите му щяха да потънат в мекотата ѝ. След като станеше готова за него, щеше да я плъзне надолу по дължината на члена си...
Потисна ново потръпване и се обърна да я попита за десети път дали вече не е жадна. Вместо това я завари свита на седалката, дребна и отпусната под палтото му. Беше я покрил с него отчасти защото си мислеше, че това ще я накара да се почувства по-удобно, и отчасти защото той се чувстваше по-спокоен, когато не се налагаше да гледа бедрата, които се разкриваха на моменти. Тя облегна глава на прозореца и се загледа навън с тези прикрепени към ушите ѝ неща. Сякаш не осъзнаваше, че си пее тихичко. Той не искаше да я прекъсва. Гласът ѝ беше красив, успокояващ.
Каза, че нищо не правела добре. Не можеше да лъже, следователно самата тя не вярваше, че пее добре. Лаклен се зачуди защо не е по-самоуверена. Беше красива, умът ѝ беше остър и дълбоко в нея се таеше огън. Не, не прекадено дълбоко. Все пак му размести челюстта, и то при първата възможност, която ѝ се удаде.
Може би вампирското ѝ семейство я бе сметнало за прекалено чувствителна или самовглъбена, склонна да разсъждава над постъпките си, и бе проявило жестокост към нея. Тази мисъл накара яростта му да пламне, накара го да си помисли с наслада за идеята да убие всеки, проявил жестокост към нея.
Лаклен осъзнаваше какво се случва. Започваше да я закриля, да обмисля всички неща в контекста на „тях“. По някакъв начин обвързването с партньорката му бе започнало с ухапване.
* * *
„Колко още път ни остава, докато стигнем?“ – изкушаваше се да нададе вой Ема.
Сега, след като отново бе възвърнала част от енергията си, започваше да не я свърта на едно място в колата. Поне си казваше, че това е причината, поради която бе започнала да нерв- ничи на мястото си. Не защото се бе разтопила под палтото му, все още топло от тялото му и обгръщащо я с прекрасната му миризма.
Тя се протегна и извади слушалките от ушите си. Очевидно за ликаните това бе код за „разпитай ме“, защото въпросите започнаха веднага.
- Каза ми, че никога не си убивала и никога не си пила от някой друг. Какво имаше предвид, че никога не си ухапвала някого по врата дори по време на секс? Случайно, дори в момент на страст?
Тя въздъхна и притисна челото си с пръсти, разочарована от него. Тази нощ се чувстваше почти уютно в негово присъствие, но ето ги пак сексуалните въпроси, злонамерените намеци.
– Откъде ти хрумна това?
– Докато шофирам, нямам какво друго да правя, освен да мисля. Е, ухапвала ли си някого?
– Не, Лаклен. Сега доволен ли си? Никога не съм хапала ничия друга ръка освен твоята.
Той незабавно отвори уста за нов въпрос и тя се сопна:
– Нищо друго. Ничие.
Той се поотпусна на мястото си.
– Исках да съм сигурен.
– Защо? – попита раздразнено тя.
– Приятно ми е, че съм ти първият.