Сериозно ли говореше? Възможно ли бе да задава тези въпроси не за да я притеснява, а защото е... мъж?
– Кръвта винаги ли предизвиква у теб реакция като тази нощ – или стана толкова палава поради факта, че пи точно от мен?
Не. Само за да я притеснява.
– Защо е толкова важно?
– Искам да знам дали ако беше пила кръв от чаша, пред други присъстващи, щеше да реагираш така.
– Не можеш ли да ме оставиш на мира само за няколко часа, без да ме тормозиш?
– Не те тормозя. Трябва да знам.
Ема наистина започваше да ненавижда този разговор. А после се намръщи. Накъде биеше той? Кога би пила пред други? У дома го правеше, но от халба или чаша за маргарита на някое парти. Не и в леглото, частично разсъблечена, докато мъжки език ближе гърдата ѝ. Сърцето ѝ запрепуска лудо и тревогата я завладя. Лаклен никога не би я завел при приятелите и семейството си, докато тя пие кръв като вино, така че защо питаше?
Да не би да кроеше подли планове, в които влизаше и тя? Отново остана поразена колко малко наистина знае за него.
– Чувала съм за апетитите на ликаниге и, ъъъ, колко сте открити по отношение на сексуалността – преглътна тя, – но не искам да ставам такава пред други.
Той се намръщи за миг, а после по бузата му заигра един
мускул. Тя веднага почувства надигащия се у него гняв.
– Имам предвид на събиране, когато останалите пият. Дори не бих си помислил за другото.
Тя се изчерви. Сега нейният ум си мислеше за извратени гадости, минавайки покрай заетата от неговия позиция там.
– Лаклен, пиенето на кръв по този начин ще ми се отрази точно толкова, колкото на теб чаша вода.
Той я погледна в очите. В погледа му гореше нещо първично, което я накара да потръпне.
– Ема, не знам какво си правила ти в миналото, но знай, че когато взема жена в леглото си, никога не я деля.
13
– Теб май не те е грижа, че тази вечер трябваше да спрем – подметна Лаклен през рамо, докато проверяваше за трети път одеялата, които беше закачил на прозореца на хотелската стая.
След полунощ небето се бе разцепило, заваля пороен дъжд и пътуването им много се забави. Лаклен спомена, че Киневан е може би на два часа път. Ема знаеше, че зората ще пукне след три.
Наклони глава. Усещаше, че той е дълбоко разочарован.
- Аз бях съгласна да продължим – напомни му тя. И наистина беше, за своя огромна изненада Обикновено не разсъждаваше в посока que sera, sera12, когато ставаше въпрос за слънцето.
След последна проверка на преградата от одеяла, той си позволи да се отпусне в мекото кресло в стаята. В жалък опит да не гледа към него, Ема седна на ръба на леглото с дистанционното в ръка и започна да сменя каналите с филми.
- Знаеш, че не можех да рискувам да продължим. – Когато преди ѝ каза, че няма да допусне тя отново да се изгори, май говореше сериозно.
Тя обаче не разбираше как бе успял да се спре, да не поеме този риск тази вечер. Ако нея я бяха държали далеч от дома ѝ цели сто и петдесет години и се озовеше само на два часа разстояние с кола от него, тя щеше да повлече нататък неосъзнаващия какво прави вампир.
Лаклен обаче отказа. Вместо това им намери странноприемница – не от калибъра, на който се наслаждаваха до момента, но той беше „почувствал, че е сигурна“. Чувстваше се достатъчно удобно, за да наеме две свързани стаи, защото смяташе да спи, а както беше обещал, нямаше да го направи близо до нея. Бързо пресмятане ѝ показа, че е изкарал почти четирийсет часа без сън.
Въпреки това, изглежда, се чувстваше неудобно, задето трябва да признае нуждата си от почивка. Всъщност заговори за това само защото беше разсеян, докато се оглеждаше наоколо с присвити очи – нещо, което правеше все по-често. Неволно призна, че при нормални обстоятелства би минал идеално без сън, но нараняването му не заздравява толкова бързо, кол-кото би трябвало.
Нараняването му. Кракът му. Този, който изглеждаше като човешки крак, от който току-що са свалили гипс, носен цели шест години. Нараняването, за което тя се улавяше, че мисли, и за чието получаване си представяше различни сценарии.
Навярно бе загубил крайника. Раната от нейното ухапване на ръката му, която го бе хванала да гледа почти с обич – изражение, което може би щеше да е по-ценно за Ема дори от рядка прегръдка – бързо зарастваше. Продължаваше обаче да куца. Навярно в момента преминаваше през пълно възстановяване на крака.