Тя погледна към него и осъзна, че докато е мислела за крака му, очевидно и той е мислел за нейните – гледаше бедрата ѝ и в очите му се изписваше онова... онова вълче изражение. Тя сграбчи подгъва на полата си, опитвайки се да се надигне и да го дръпне надолу. Лаклен следеше действията ѝ с поглед, немигащо, и в продължение на няколко секунди от гърлото му се носеше ниско, едва доловимо ръмжене. Този звук я накара да потръпне и да изпита безразсъдното желание да направи движенията си по-демонстративни, за да може той да извлече повече наслада от тях.
Когато тези мисли накараха благоразумната Ема да се изчерви и да придърпа крайчето на завивката над себе си, той вдигна вежди и на лицето му се изписа изражение на дълбоко разочарование.
Тя отклони погледа си и отново взе дистанционното, докато се опитваше да постави цялата тази нелепа ситуация под контрол. Не трябваше да се намира в хотелска стая с един ликан, когато и двамата бяха с всичкия си и когато си създаваше навика да заспива до голото му тяло всяка нощ във ваната. Прочисти гърло и се обърна към него:
– Ще си пусна някой филм, така че до залез-слънце.
– Значи, ще ме изгониш от стаята си?
– В общи линии, да.
Той поклати глава и пренебрегна желанията ѝ, без дори да се замисли.
– Ще остана с теб, докато се зазори.
– Обичам да оставам сама, а през последните три дни ти не ми даде никаква възможност за това. Ще умреш ли, ако излезеш от стаята?
Той изглеждаше объркан, сякаш желанието ѝ да се отдели от него беше чиста лудост.
– Значи, няма да споделиш този... филм с мен?
Начинът му на изразяване едва не я накара да се изхили.
– След това ще можеш пак да пиеш.
Тези думи, изречени с дрезгавия му съблазнителен глас, прогониха порива ѝ да се усмихне, но тя не отклони очи от неговите, прекалено запленена от пламенния поглед, който оглеждаше изпитателно лицето ѝ.
Лаклен продължи да я моли да пие и така затвърди убеждението ѝ, че се е насладил на процеса също толкова, колкото и тя. Макар и озадачена, тя бе усетила възбудата му – сякаш можеше да я пропусне! – и бе прочела желанието в очите му. Същото желание, което виждаше и сега...
Мигът бе прекъснат от писъка на някаква жена, която крещеше в екстаз. Ема ахна и обърна глава към телевизора Бе започнала несъзнателно да натиска дистанционното и някак бе стигнала до „Синемакс“. В този късен час „Синемакс“ означаваше „Скинемакс“13.
Лицето ѝ пламна от смущение и тя трескаво започна да натиска бутоните на дистанционното, но дори обикновените канали сякаш нарочно излъчваха „Изневяра“ и „Широко затворени очи“. Най-накрая попадна на нещо без секс...
Мамка му! „Американски върколак в Париж“.
Сцената на нападението в цялата ѝ страховитост.
Преди да успее да смени канала, Лаклен скочи на крака.
– Така ли... така ли ни възприемат хората?
Изглеждаше ужасен.
Тя си помисли задругите филми за върколаци – „Кучета воини“, „Скритият звяр“, „Вълчи вой“, толкова деликатно озаглавеният „Звярът трябва да умре“ – и кимна Рано или късно, той щеше да види тези неща и щеше да научи истината.
-Да.
– За всички от пора ли мислят така?
– Не... ъъъ, не точно.
– Защо?
Тя прехапа устна.
– Ами чувала съм, че ликаните не се интересуват от пиар, а вампирите и вещиците изливат в него сума ти пари.
– Пиар?
– Връзки с обществеността.
– И този пиар им върши работа? – Той все още гледаше екрана с отвратено изражение.
– Нека се изразя така: вещиците ги смятат за безсилни. За нещо като последователки на уика. Вампирите ги възприемат като сексапилен... мит.
– Боже – измърмори той, стовари се на леглото и въздъхна дълбоко.
Реакцията му бе толкова силна, че Ема искаше да я обсъдят по-подробно. Но това би означавало да дискутират и нейните собствени мисли. Точно сега нямаше желание за това.
– Значи, представянето на върколаците тук... нищо не отговаря на действителността.
Той разтри ранения си крак. Изглеждаше уморен.
– По дяволите, Ема, не можеш ли просто да ме попиташ какъв ставам, когато се преобразявам?
Тя го погледна и наклони глава Кракът очевидно го болеше, а тя мразеше да гледа страданието на което и да било живо същество. Очевидно дори това на непоносимо груб ликан, за- щото поиска да отвлече вниманието му от болката и попита:
– Е, добре, Лаклен, какъв ставаш, когато се преобразяваш?