На лицето му се изписа изненада, а после той сякаш се затрудни да намери отговора. Най-накрая попита:
– Виждала ли си фантом, който прикрива човек?
– Да, разбира се – отговори тя. Все пак живееше в града, населяван от най-много представители на лора в целия свят.
– Сещаш се как все още можеш да различиш човека, но и фантомът се вижда ясно, нали? И с мен е същото. Все още можеш да видиш мен самия, но можеш да видиш и нещо по- силно, по-диво.
Тя се обърна към него на леглото, легна по корем и се подпря на лакти, готова да чуе повече.
Когато му махна да продължи, той се облегна на лицевата дъска и протегна напред дългите си крака.
– Попитай ме.
Тя завъртя очи.
– Много добре. Порастват ли ти кучешки зъби?
Той кимна
– А козина?
Той вдигна вежди.
– Боже мили, не.
Тя имаше много космати приятели и тонът му я засегна, но реши да подмине оскърблението.
– Знам, че очите ти стават сини.
Той кимна
– А тялото ми наедрява. Формата на лицето ми се променя, става по-...вълча.
Тя се намръщи.
– Муцуна?
Това го накара да се подсмихне.
– Не. Не и както ти си представяш.
– Значи, не ставаш кой знае колко по-различен, отколкого си сега.
– Напротив, ставам – възрази той и тонът му стана сериозен. – Наричаме го saorachadh ainmhidh bho a cliabhan – да пуснем звяра от клетката му.
– Ще се уплаша ли, ако те видя?
– Дори по-стари и могъщи вампири треперят.
Тя прехапа устна и обмисли всичко, което ѝ беше казал. Колкото и да се опитваше, не можеше да си го представи като нещо друго, освен като секси парче.
Той прокара ръка по устата си.
– Става късно. Не искаш ли да пиеш пак, преди да се зазори?
Притеснена от силното си желание да го стори, тя вдигна
рамене и се загледа в пръста, който прокарваше по завивката от мек плат с индийски десен.
– И ти, и аз мислим за това. И двамата го искаме.
Тя измърмори:
– Може и да искам да пия кръв, но не искам това, което ще последва.
– Ами ако се закълна, че няма да те докосна?
– Но ако... – започна тя и се прекъсна. Лицето ѝ се изчерви. – Ако се... самозабравя!
Не се съмняваше, че ако започне да я целува и милва както предишния път, скоро ще започне да го умолява да я просне на леглото, както се бе изразил.
– Няма да има значение, защото ще сложа ръце на тази завивка и няма да ги помръдна.
Тя погледна ръцете му, намръщи се и загриза долната си устна.
– Сложи ги зад гърба си.
Това очевидно не му хареса.
– Ще ги сложа... – огледа се наоколо и накрая разпери ръце върху лицевата дъска и ги обърна с дланите надолу – ...тук и няма да ги мръдна Каквото и да се случи.
– Обещаваш ли?
– Да. Заклевам се.
Тя можеше да се опита да се самоубеди, че гладът е единственото, което я накара да коленичи и да се придвижи на колене пред него. Но съвсем не беше само това, а много повече. Имаше нужда да изпита чувствеността на пиенето, топлината, вкуса на кожата му под езика си, да усети как ударите на сърцето му се ускоряват, сякаш го бе задоволила с жадното си смучене.
Когато коленичи пред него, той наклони глава и разкри врата си, сякаш ѝ заповядваше да се приближи.
Тя видя, че вече се е възбудил, и се притесни.
– Нали няма да си мърдаш ръцете?
– Няма.
Неспособна да се спре, тя се наведе напред, хвана ризата му в юмруците си и заби зъби в кожата му. В тялото ѝ избухнаха плътна топлина и огромно удоволствие и тя простена срещу него. Почувства как стенанието му отеква под устните ѝ. Когато приливът от усещания едва не я накара да падне, той изръмжа:
- Яхни... ме.
Без да откъсва устните си от него, тя с охота се подчини. Сега можеше да се отпусне и да се наслади повече на вкуса и емоцията. Макар че той нито веднъж не свали ръцете си от дъската, хълбоците му се извиха срещу нейните. А после, с нов стон, той сякаш направи усилие да спре.
На нея обаче ѝ харесваха звуците, които издаваше той, харесваше ѝ, че може да ги почувства, и искаше да чуе още. Затова се намести цялата в скута му, без да я е грижа, че полата ѝ се вдига над бедрата. Посрещна я горещина, която я накара да изпита болка. Мислите ѝ се размиха. „Толкова е твърд...“ Почти обезумяла, тя започна да се търка срещу него, за да облекчи болката.