14
Освободи ме от клетвата, Емалин.
Тя не отговори, не го освободи, а да го вземат дяволите, за него беше започнало да става важно да не нарушава думата си пред нея. Единственият ѝ отговор беше да разтвори коленете си още по-широко над него, а после бавно и чувствено да потърка члена му между краката си. Единствената преграда помежду им бяха панталоните му и нейното копринено бельо.
- О, боже, да, Ема – изръмжа той. Нуждата го накара да потръпне. Не можеше да повярва, че жената насреща му причинява това.
„Ще го използвам срещу нея“ – помисли си той сред мъглата, обвила мозъка му. Щом вкусът на кръвта му върху езика ѝ я караше да губи контрол по този начин, щеше да я накара да пие от него, докато се предаде напълно...
Да застави вампир да пие от кръвта му... какво ставаше с него?
Тя сложи ръце на дъската между неговите длани и я сграбчи, докато се притискаше срещу него. Той отметна глава назад. Ароматът на косата ѝ, която се стелеше съвсем близо до лицето му, усещането от ухапването ѝ и очевидното ѝ удоволствие го накараха напълно да се предаде.
- Ще ме накараш да свърша ей сега Ако не спреш...
Тя обаче не спря. Продължи да се търка срещу него, сякаш не можеше да спре. Никога досега не бе изпитвал подобно чувство на безсилие. Да не може да я докосне, да допре устни до плътта ѝ... Тя прокара гърдите си по гръдния му кош от единия край до другия и после обратно. Лицевата дъска започна да се пропуква под натиска на ръцете му.
Пулсиращото удоволствие продължаваше да се надига – не беше спряло през цялата нощ, още от първия път, когато Ема пи от него. Сега дишането му стана накъсано, защото тя започна да се движи по-бързо върху члена му. Точно когато Лаклен разбра, че е спряла да пие, тя прошепна в ухото му:
– Мога да пия от теб цяла вечност.
„И наистина ще пиеш...“
– Толкова си вкусен.
Тя буквално изстена последната дума.
– Влудяваш ме – изръмжа дрезгаво той, отметна глава назад и нададе вик, когато свърши под ръцете ѝ, тласкан от натиска на хълбоците ѝ срещу него. Дървото под ръцете му се разпиля на трески и прах.
Когато потръпванията му спряха, той стисна разранените си юмруци от двете страни на краката ѝ. Тя падна на гърдите му и се вкопчи в него. Дребното ѝ телце трепереше.
– Ема, погледни ме.
Тя вдигна глава. Сребристите ѝ очи го завладяха Познаваше я, чувстваше я близка и все пак знаеше, че никога досега не е виждал толкова зашеметяващо създание. Тя наклони глава и го погледна с несигурно изражение.
– Искам да те докосна. Искам да те накарам да свършиш.
Тя погледна към разранените му ръце и вдигна вежди.
– А после ще те целуна. Свали си бельото и застани на колене тук.
Тя бавно поклати глава.
– Защо?
Тя прошепна:
– Защото тези неща не спират да ескалират.
– Няма да наруша клетвата си.
С все още стиснати ръце той понижи гласа си и прошепна:
– Толкова много искам да те задоволя, че изпитвам болка.
Видя как погледът ѝ омеква След миг тя допря челото си до неговото. Наведе се, облиза устните му и леко ги задърпа със зъби, сякаш не можеше да се спре. Косата ѝ падна над челото ѝ и върху врата му. Приятната ѝ миризма го обгърна и той почувства, че отново се възбужда.
Между целувките ѝ той изхриптя с предрезгавял глас:
– Защо не можем да продължим?
– Това не съм аз – прошепна тя. – Не съм такава. Дори не те познавам.
Абсурдните твърдения, изречени между облизванияга на устните му, предизвикаха у него чисто разочарование. Вярваше, че това са думи, които тя чувстваше, че би трябвало да изрече.
– Но пи кръв направо от тялото ми, нищо че не ме познаваш? Това е най-интимнияг акт, който може да съществува между двама души.
Само след секунда тя се скова и се отдръпна назад.
– Това е вярно и достойно за съжаление. Но не мога да споделя самата себе си толкова пълно с някой, на когото не вярвам.
Надигна се и се сви в един фотьойл.
– С някой, който е проявил такава грубост...
– Ема, аз...
– Знаеш, че е вярно. А освен това само преди три нощи се уплаших от теб повече, отколкото когато и да било през живота ми. Сега обаче искаш нещо от мен? – Тя трепереше. – Просто си върви. Моля те. Поне този път.
Той изръмжа разочаровано, но закуцука към вратата. В коридора, който свързваше двете стаи, се обърна и каза:
– Успя да си спечелиш само няколко часа. Следващия път, когато пиеш, ще си моя. И ти, и аз го знаем.