Вратата се затръшна зад гърба му.
* * *
Ема продължаваше да лежи в леглото си на пода и да се мята в одеялата си. Кога платът на дрехите ѝ беше станал толкова стегнат? Струваше ѝ се, че чувствителните ѝ гърди и корем усещат всяка нишка.
При това носеше коприна.
Само при мисълта какво бе направила с него хълбоците ѝ трепнаха, сякаш още го усещаше легнал под нея. Беше го накарала да... получи оргазъм, като започна да го язди.
Лицето ѝ пламна. Да не би да се превръщаше в Ема Блудницата?
А освен това самата тя едва не получи оргазъм. Докато се къпеше, се навлажни повече от когато и да било. Започваше да подозира, че за нея копнежът за кръв не е в желанието да пие, а сексуален копнеж, породен от пиенето.
Лаклен беше прав – следващия път когато пиеше от него, той можеше да я обладае, защото тази нощ за кратко бе загубила ума си и се бе запитала защо не може да спи с него. Макар че отчаяно се опитваше да се убеди в обратното, тя не беше от типа жени, които се отдават без по-дълбоко обвързване или взаимност.
Не смяташе, че е старомодна по отношение на секса – все пак имаше причина, поради която бе толкова добре запозната със „Скинемакс“ – и имаше здравословно отношение по въпроса, макар че никога не бе получавала оргазъм. Но дълбоко в себе си знаеше, че ще има нужда от нещо трайно – и че никога не би могла да го има с него.
Дори да пренебрегнеше факта, че е груб и заплашителен ликан, който изпитваше наслада от смущението ѝ, не можеше да си представи да го заведе при приятелите си. Не можеше да си го представи как гледа филми във Вал Хал и яде пуканки, които тя винаги приготвяше просто за да може да ги помирише и да ги запраща по всеки, който застане пред екрана. Той нямаше да се спогоди със семейството ѝ, защото всички те щяха да се ужасят само като видят как „едно животно“ я докосва И защото винаги щяха да кроят планове как да го убият и тъй нататък.
Да не споменаваме, че освен всички различия помежду им, там някъде го чакаше друга жена, орисана от съдбата да е негова.
Ема нямаше нищо против малко здравословна конкуренция, но срещу партньорката на един ликан...?
О, сега вече ставаше глупава...
Той почука на свързващата врата и я отвори, без да изчака дори от благоприличие, но за щастие, тя вече беше спряла да опипва и гали гърдите си.
Косата му беше мокра от скорошен душ. Той се облегна на рамката на вратата по дънки, които стигаха малко под кръста му и бяха съвсем леко хлабави – така, както трябваше. Не носеше риза и тя забеляза, че около едната му длан е увито парче плат. Тя преглътна. Беше се наранил, когато разцепи лицевата дъска на леглото ѝ, докато свършваше.
Той скръсти ръце на мускулестите си гърди. Тя високо оценяваше гледката на последните – всъщност оценката ѝ граничеше с боготворене. Трябваше да му изрече още едно „амин“...
– Кажи ми едно нещо за теб, което не зная – заповяда той.
Ема най-после успя да вдигне погледа си към лицето му, замисли се и накрая каза:
– Следвала съм в колеж, завърших популярна култура.
Той изглеждаше впечатлен, но разбира се, не беше прекарал достатъчно време в този век, за да знае, че повечето хора смятат попкултурата за несериозна дисциплина. Сега кимна и понечи да се върне в стаята си, понеже не очакваше от нея да го подкани:
– Кажи ми и ти едно нещо.
Когато отново се обърна към нея, изглеждаше изненадан, че го е попитала. С дрезгав глас отговори:
– Мисля, че си най-красивото създание, което съм виждал.
Ема беше сигурна, че е чул удивеното ѝ ахване, преди да затвори вратата.
Беше я нарекъл „красива“!
Доскоро това би я накарало да изпита само тъжно примирение, но сега ѝ се зави свят. О, наистина беше в тежко състояние. Чувствата ѝ напомняха на полудял компас, така шеметно се въртяха...
Присви очи, осъзнала за какво става въпрос. Стокхолмски синдром. Да, разбира се. Идентифицирате се с вашия похитител насилник? Да. Започвате да изпитвате привързаност към него? Да.
Но за да е честна към себе си, колко похитители – от тези, агресивните – бяха високи два метра богове с вълшебна загоряла кожа, страхотен акцент и най-топлото и силно тяло, за което бе мечтала някога? Всичко това плюс склонността ѝ да обвива това тяло около себе си? Всичко това плюс факта, че той я смяташе за красива.
Да не говорим за обстоятелството, че той сякаш не можеше да се насити да ѝ дава от тази своя сладка кръв.
Да не би да се превръщаше в Пати Хърст14 за този ликан?
Нямаше значение. Важното беше, че не е неговата партньорка, така че дори да я съблазнеше и помежду им да се развиеше нещо, това щеше да е само убиване на време, докато той намереше истинската А ако мъж като Лаклен я изчукаше и се чупеше, тя можеше да се превърне в някоя от ония хленчещи женички... което просто не беше вариант.