Изпитваше облекчение при мисълта, че не е тази негова партньорка. Наистина изпитваше. Ако беше тя, това би било доживотна присъда. Той никога нямаше дая пусне да си отиде, щеше да е наплашена и нещастна с него, а ако успееше да се измъкне, той щеше да тръгне след нея и накрая лелите ѝ щяха да го убият.
Членовете на сборището ѝ щяха да изпитат удоволствие, докато го правят. Ако разберяха, че я е целунал и я е докоснал интимно, щяха да изсипят върху него и подобните му целия ад. Доколкото знаеше, Ема беше първият член на своето сборище, докоснат от ликан.
А майка ѝ беше единствената, отдала се изцяло на вампир.
* * *
Ема се събуди по залез-слънце, защото почувства нещо.
Огледа затъмнената стая, подаде глава от завивките и надникна над единия край на леглото, но не видя нищо. Каза си, че наистина няма нищо, дори докато припряно се обличаше и си събираше нещата, преди да се втурне към стаята на Лаклен.
Завари го все още само по тези негови дънки, непокрит от одеяло, защото го беше използвал, за да затули прозореца ѝ. Пред очите ѝ той започна да потръпва, сякаш се намираше във властта на кошмар. Заръмжа думи на галски и кожата му стана мокра от пот. Всички мускули в тялото му се напрегнаха, сякаш изпитваше невъобразима болка
– Лаклен? – прошепна тя. Без да се замисля, забърза към него, посегна да прокара пръсти по бузата и през гъстата му коса, опитвайки се да го успокои.
Той застина.
– Емалин – измърмори, без да се събужда. Сънуваше ли я?
Самата тя бе сънувала нещо като наркотичен сън – най-реалистичния, който бе сънувала някога.
Разсеяно погали челото му, докато си спомняше съня. Като че ли бе от гледна точка на Лаклен – Ема виждаше нещата, които виждаше той, усещаше миризмите, които усещаше той, и сякаш докосваше предметите с неговите пръсти.
Той се намираше в магазин под тента. Пред него бяха разпръснати бижута, а до него стоеше красива жена с дълга коса с цвят на шоколад, пронизана от изсветлели от слънцето кичури, и с искрящи зелени очи.
Той избра огърлица от ковано злато със сапфири и я купи от продавача. По дизайна на бижуто и използваната валута Ема разбра, че това се е случило много отдавна.
Жената въздъхна и каза:
– Още подаръци.
– Да. – Лаклен започваше да се дразни, защото усещаше какво ще последва.
Жената, чието име Ема някак знаеше, че е Касандра, каза:
– Чакал си деветстотин години. И аз чаках почти толкова дълго. Не мислиш ли, че ние с теб...
– Не – прекъсна я остро Лаклен. „Колко пъти ще повдига този въпрос?“ – помисли си той.
Касандра може и да не вярваше, но той да.
– Бих приела една нощ с теб.
– Гледам на теб единствено като на стара приятелка Знай, че това може да свърши. – Раздразнението му се усилваше. – Освен това ти си от клана и ще се запознаеш с нея. Нима мислиш, че бих я поставил в такова неловко положение?
Странният сън накара Ема да поклати глава, все още изненадана колко истински ѝ изглеждаше. Лаклен само бе споменал за бижута и ето че вече сънуваше нездрави сценарии.
Погледна надолу, изчерви се и видя, че е започнала да го гали по гърдите. Не спря – просто се удиви колко страхотно е тялото му, удиви се, че Лаклен иска да я люби с него...
Ръката му се стрелна към врата ѝ и стисна, преди Ема да успее да изкрещи.
Когато отвори очи, те бяха съвсем сини.
15
Емалин го докосваше нежно и шепнеше името му. И това беше част от кошмара: тя никога не би го сторила, никога не би се опитала да го утеши. Лаклен не виждаше нищо освен червена мъгла, не чувстваше нищо освен разтапя- нето на кожата си. Усещаше присъствието на врага си от три дни насам, а сега този враг беше близо до партньорката му. Лаклен нападна.
Когато мъглата се проясни, той не можа да проумее какво вижда. Вратът на Ема беше притиснат в хватката му, която се стягаше все повече, ноктите ѝ бяха забити в ръцете му, тя се задъхваше и се бореше за живота си. Преди дори да успее да реагира, той видя как един кръвоносен съд в лявото ѝ око се спука.
Изкрещя, пусна я и се метна по-далеч от нея.
Тя падна на колене, като кашляше и се мъчеше да си поеме въздух. Той се втурна към нея и се опита да ѝ помогне, но тя потръпна и рязко протегна ръка напред , за да го спре.