Беше объркан, не го свърташе на едно място в колата, която сега изглеждаше прекалено мачка за него. Ръцете му стиснаха волана. Да, бе преминал през ада, но проклятие, как бе възможно да започне да души партньорката си, в каквото и състояние да се намираше? Когато единственото, което беше искал през живота си, бе да я намери?
Когато тя беше неговото спасение?
Все още не я бе обявил за своя, но това нямаше значение. Ако не я бе намерил и не бе прекарал време близо до нея, ако тихите ѝ думи и нежните ѝ докосвания не му бяха донесли успокоение, в този момент щеше да вилнее из някоя задна уличка, непоправимо луд.
В замяна той бе превърнал живота ѝ в ад.
Когато отбиха в изхода, той зърна знак за бензиностанция. Сви на мръсния паркинг и спря пред колонката, която тя му посочи. Точно когато угаси двигателя, тя свали нещата от ушите си. Той отвори уста да заговори, но преди да успее да каже нещо, тя вдигна глава, въздъхна и протегна ръка с дланта нагоре, което означаваше, че трябва да ѝ даде кредитната карта. Направи го, а после излезе след нея, за да се научи как да зарежда бензин.
Докато чакаха, каза:
– Искам да говоря с теб за случилото се.
Тя махна с ръка.
– Вече го забравих.
Гласът ѝ беше дрезгав и противоречеше на абсурдните ѝ думи. Под студените неестествени светлини на бензиностанцията дясното ѝ око изглеждаше съвсем червено. Навярно отново беше бясна, така че защо го прикриваше?
– Защо не искаш да се скараш с мен? Да избухнеш? Позволявам ти да ми се разкрещиш.
С нисък глас тя каза:
– Нима ме питаш защо избягвам конфликт!
– Да. Точно така – потвърди той и когато видя гневния ѝ поглед, си пожела да беше отрекъл.
– Писна ми всички да ме обвиняват в това! Сега го чувам дори от някой, който изобщо не ме познава. – Дращещият ѝ глас се извисяваше все по-гневно. – По-добре се запитайте защо да не искам да избегна конфликтите, защото и ти щеше да го правиш, ако...
Гласът ѝ заглъхна и тя отклони погледа си.
Той сложи ръка на рамото ѝ.
– Ако какво, Ема?
Когато тя най-после се обърна с лице към него, в очите ѝ имаше болка.
– Ако всеки път губиш.
– Не...
– Кога съм печелила спор с теб? – вдигна рамене тя и се измъкна изпод ръката му. – Когато ме отвлече? Когато ме накара да се съглася на тази лудост? Когато ме накара да пия от теб? Ти си бил държан в плен от вампири, Лаклен, и току-що си се бил измъкнал, когато ме отвлече. Защо, по дяволите, поиска да ме задържиш? Ти мразиш вампирите. Познаваме се от по-малко от седмица, а ти вече прояви към мен повече отвращение, отколкото са проявявали всички други в целия ми живот, взети заедно. Но ме държиш до себе си. – Изсмя се горчиво. – Сигурно много си се наслаждавал на малките си отмъщения. Получаваше ли оргазъм, когато ме унижаваше така, че ми ставаше лошо? Изпитваше ли перверзна тръпка, когато в един момент ме оскърбяваше, а в следващия си пъхаше ръката под полата ми? И при всяка възможност да ме пуснеш настояваше да остана, макар през цялото време да си знаел, че ме грози опасност. От теб.
Той не можеше да отрече нищо. Прокара ръка по лицето си и всичко, което бе казала, се стовари върху него с цялата си сила. Чувствата му към нея му бяха станали по-ясни точно когато нейните към него се бяха превърнали в кипяща лава. Искаше да ѝ признае, че тя е партньорката му, че не я бе задържал само за да я нарани. Но знаеше, че не може да ѝ го каже сега.
– И ти като всички други минаваш право през мен и дори не поглеждаш назад, за да видиш как съм – продължи тя и на последните думи гласът ѝ се пречупи. Разкаянието го проряза като нож. – Е, по-добре да млъквам, преди да съм се разстроила твърде много. Нали не искам да те обиждам с противните си сълзи!
- Не, Ема, почакай...
Тя затръшна вратата от своята страна Изглеждаше изненадана от силата си. После закрачи гневно по мръсния паркинг. Той я остави да върви сама, макар че не я изпускаше от погледа си.
Видя я как се свлича на една пейка близо до бензиностанцията и отпуска чело в дланта си. Остана така няколко дълги мига. Точно когато той приключи със зареждането, задуха странен студен вятър, който донесе със себе си мъгла от дъжд и понесе едно цвете, което закачи коляното ѝ. Тя откъсна увяхналия цвят, помириса го и разочаровано го смачка
Той осъзна, че тя никога не е виждала цветя, разцъфтели на слънцето. Сърцето му се сви от непознато чувство, толкова силно, че го разтърси.
Проблемите помежду им не се дължаха на това, че му е отредена грешната партньорка. Дължаха се на това, че той не можеше да се приспособи...