Трима вампири изникнаха от нищото точно до нея.
За да му я отнемат завинаги.
Само след миг той разбра, че може да я остави да отиде при семейството си и да я освободи от омразата и болката си. По-рано, докато ръката му се стягаше около гърлото ѝ, тя вдигна умолителен поглед към него. Вярваше, че ще я убие. Като нищо можеше да го направи.
Синините по врата ѝ изпъкваха като обвинение на ярката светлина на лампата.
Тя обаче погледна към вампирите смаяна, сякаш бе шокирана, че се появяват така, когато това открай време беше техният начин на придвижване.
Нещо в тази сцена му се стори... неправилно. Той прелетя над покрива на колата, устреми се към нея и те се обърнаха. Най-едрият беше... демон? Но очите на всичките бяха непогрешимо червени. Демон, превърнат във вампир?
– Стой настрана, ликане, или ще те убием – изрече със скърцащия си глас един от новодошлите.
Лаклен се втурна към нея и тогава се случи най-странното нещо на света
Тя изкрещя името му и се втурна към него.
16
Преди да стигне до Ема, един от вампирите я събори на земята и ударът ѝ извади дъха. Лаклен изрева от ярост. Ако не успееше да се добере до нея... ако тя не можеше да се съпротивлява достатъчно силно... вампирът с лекота можеше да се дематериализира и да я отведе. Другите двама се появиха между него и Ема и оголиха кучешките си зъби. Когато тя започна да рови в земята с ръце, за да се измъкне, звярът в Лаклен се надигна и той го пусна на свобода. Преди не искаше тя някога да го види...
Почувства как през тялото му преминава прилив на сила, докато се преобразяваше. „Нападение. Защити я.“
По-дребният вампир изсъска: „Тя е партньорката му!“, точно преди Лаклен да нападне, замахвайки към нея. Започна да разкъсва тялото му на парчета с нокти и зъби, докато отбиваше насочените към себе си удари.
Мъглата се превърна в силен хапещ дъжд. Навсякъде наоколо затрещяха мълнии. Лаклен усука врата на вампира между пръстите си, докато не го отдели от тялото му, а после се изправи срещу демона Противникът му беше силен, но бе пострадал в битката. Ноктите на Лаклен бяха непогрешимо притеглени от раните, докато демонът се целеше в крака му. С ъгълчето на окото си Лаклен зърна как Ема се мъчи да се отскубне от третия. Завъртя се по гръб изпод него, а после силно го удари с чело.
Нападателят изкрещя от болка и разсече гърдите ѝ. Остави дълбоки бразди и бликналата кръв потече в пръстта. Лаклен нададе рев и се хвърли към застаналия помежду им демон. Едно замахване на ноктите му отдели главата на демона от тялото му, запращайки двете парчета в различни посоки.
Последният вампир, приведен над Ема, го изгледа с ужас, застинал, сякаш прекалено стъписан, за да се дематериализира. Докато се готвеше да нанесе смъртоносния удар, Лаклен видя, че Ема бе стиснала очи.
След като се отърва от третия, Лаклен падна на колене до нея. Тя отвори очи, като че нямаше избор, погледна го и при- мигна, поразена от вида му, шокирана повече от него, откол- кото от раната си или от нападението. Докато се мъчеше да се овладее, Лаклен осъзна, че тя се опитва да каже нещо, но се дави в кръвта си и в поройния дъжд. Всичко това, докато още се дърпаше. Преди се беше втурнала към него, но след като видя какво е той, започна да му се съпротивлява.
Въпреки немощната ѝ отбрана, той я вдигна на ръце. Поклати рязко глава и дълбоко си пое въздух.
– Няма да те нараня.
Гласът му беше нисък, съкрушен и както знаеше, неузнаваем.
С трепереща ръка той съдра това, което бе останало от ризата ѝ, и докато дъждът отмиваше кръвта и калта, видя раните, разкъсали деликатната ѝ кожа чак до кокала. Притисна я до себе си и изрева. Изпитваше нужда да ги убие пак. Звукът я накара да изхленчи и насред дъжда от очите ѝ потекоха розови сълзи.
Това само по себе си се оказа достатъчно, за да му вдъхне силата да се овладее.
Когато стигна до колата, отвори със замах задната врата и я положи на седалката. Нежно отметна дългата ѝ коса от прагчето, преди да затвори вратата. Втурна се към мястото на шофьора и препусна по хлъзгавите пътища към Киневан, като поглеждаше назад на всеки няколко секунди. Обзе го ужас, когато мина половин час, а тя все още не показваше признаци на възстановяване. Раните ѝ продължаваха да кървят обилно, без следа от зарастването, което вече трябваше да е започнало.
Без да забавя скоростта нито за миг, той ухапа китката си, за да си пусне кръв, и я протегна назад към устните ѝ.
– Пий, Ема
Тя извърна лицето си настрана. Той отново доближи ръка до него, но тя отказа и стисна челюстта си. Можеше да умре, ако не пие.