– Ти може и да не искаш война, но вече си я навлече – отсече тя и продължи по-спокойно: – Аз и сестрите ми тръгваме на лов за келгски кожи.
Връзката прекъсна.
17
– Брат ви е в Луизиана, господарю.
Пръстите на Лаклен застинаха на последното копче на ризата му.
– В Луизиана ли?
След бърз душ, който отми всички следи от битката, Лаклен бе повикал Харман обратно в стаята си и бе попитал къде е Гарет. „От всички места на света...“
– Какво, по дяволите, прави там?
– Луизиана е плътно населена от лора и сега много ликани живеят там. Бих казал, че половината от вашия вид са в Канада и Съединените щати. Повечето живеят в Нова Скотия, но има и някои по на юг.
Тази новина бе горчиво разочарование за Лаклен.
– Защо са напуснали домовете си? – попита той и седна на един стол близо до балкона. В стаята нахлу лек вятър и донесе аромата на гора и мириса на морето, което граничеше със земите му на цели мили разстояние. Наистина се намираше в планинска Шотландия и се взираше в земите на Киневан. А партньорката му спеше в леглото им.
Харман също придърпа един стол и прие нормалната си форма – рогат острандерски демон с големи уши, наречен така заради множеството си роднини в Острандер.
– Когато кланът реши, че вампирите са ви убили, мнозина отказаха да останат толкова близо до тяхното кралство в Русия. Брат ви ги подкрепи при преселването, а после остана в Ню Орлиънс, за да им помогне да построят наново това, което е възможно.
– Ню Орлиънс? – Чудесно, няма що. – Не можеш ли да се свържеш с него? По една случайност в Ню Орлиънс има сборище на валкирии, решени да одерат близките ми живи.
А Гарет беше последният оцелял член на семейството му. Деместриу се бе погрижил за това – бащата на Лаклен загина по време на последното Въздигане, майка му умря от скръб, а най-малкият му брат Хийт си постави за цел да отмъсти за всички тях...
– Валкирии? – намръщи се Харман. – Смея ли да попитам?
Лаклен поклати глава и Харман продължи:
– Гарет ме накара да се закълна, че ще се свържа с него в мига, в който разбера нещо за вас. Той беше... ами той не прие новината за предполагаемата ви смърт така, както се надявахме, особено след като загуби толкова много от своите... от вашите... – Гласът му заглъхна и той продължи: – Затова, разбира се, се опитах да се свържа с него веднага щом затворих портата зад вас. Но ме уведомиха, че е заминал някъде сам за няколко дни.
За миг Лаклен се разтревожи за Гарет, сам и в неведение. На лов за келтски кожи. Не. Нямаше начин да го заловят. Гарет беше колкото свиреп, толкова и хитър.
– Много е важно да го намеря. Не спирай да опитваш.
Брат му беше единственият, на когото можеше да има доверие, че ще защити Ема, докато самият той е зает да въздава отмъщението си.
– Искам цялата информация, която сте събрали за Ордата по време на отсъствието ми, както и всичко, с което разполагаме за вал кириите. Искам всички приспособления, които ще ми помогнат да се адаптирам към това време. И засега пазете завръщането ми в тайна от старейшиниге. Единственият, който трябва да разбере, е брат ми.
– Да, разбира се, но мога ли да попитам какво имате предвид под ,да се адаптирам към това време“? Къде сте били?
Лаклен се поколеба, но после призна:
– В пламъците.
Нямаше нужда да описва катакомбите. Никога не би могъл да обясни колко страшно беше всичко.
Ушите на Харман се прилепиха до главата му и както се случваше често, когато се притеснеше, последният образ, който бе възприел, затрептя около него. За миг заприлича на младия мъж, за когото се бе представил пред Ема, преди да се върне към жилавата си демонска форма.
– Н-но това е само слух, разпространен от тях.
– Вярно е, но ще ти разкажа друг път. Точно сега не мога да мисля за това. Разполагам само с четири дни, четири нощи, за да убедя Ема да остане с мен.
– Тя не иска ли?
– Не, изобщо. – В ума му просветна неясен спомен как тя трепереше под душа, затворила очи заради това, което правеше той с нея. Ноктите му се забиха в дланите. – Не се държах... добре с нея.
– Знае ли колко дълго сте чакали?
– Не знае дори, че е партньорката ми.
Времето намаляваше. С наближаването на пълнолунието Лаклен щеше отчаяно да се нуждае от нея. Знаеше какво въздействие има тази нощ върху всеки ликан, открил партньорката си. Предполагаше, че ако дотогава не я е уплашил дотолкова, че да поиска да се махне, тогава със сигурност щеше да успее, освен ако през това време тя не свикнеше повече с него.