И ако вече не беше девствена. Никога не бе предполагал, че ще е така потресен от новината, че партньорката му е недокосната. Ема беше толкова мека и нежна и мисълта да пролее кръвта на девствеността ѝ, докато тя все още оздравява, а той е в плен на луната, го ужасяваше.
Скоро старейшините щяха да връхлетят в Киневан, без да прикриват омразата си към нея. Дотогава двамата с Ема вече трябваше да са били заедно, да остави знака си върху нея, за да разберат, че не могат да ѝ навредят.
Но как би могъл да очаква от нея да се изправи пред тези предизвикателства заедно с него, когато дори не бе започнал да се реваншира за всичко, което ѝ беше сторил?
– Искай да откриеш всичко, което една двайсет и четири годишна жена би искала да има в дома си – всичко, което ще ѝ се хареса.
Ако наистина беше отчасти валкирия и слуховете за сребролюбието им отговаряха на истината, тогава може би щеше да успее да умилостиви сърцето ѝ с подаръци. Нали беше решена непременно да си получи бижутата? Можеше да ѝ подарява ново украшение всеки ден в продължение на десетилетия.
Когато Харман извади бележника и химикалката, които винаги носеше със себе си, Лаклен каза:
– Разгледай дрехите ѝ и ѝ купи още в същия размер и в подобен стил. Замени всичко повредено.
Прокара ръка по тила си и се замисли за всичко, което трябваше да направи.
– Трябва да я пазим от слънцето.
– Да, мислих за това. Пердетата в покоите ви са дебели и засега ще свършат работа, но може би кепенци? Такива, които автоматично се отварят по залез-слънце и се затварят по изгрев.
– Уреди да ги сложат... – започна Лаклен, сепна се и се прекъсна. – Автоматични ли?
Харман кимна и Лаклен нареди:
– Добре, тогава го направи колкото се може по-скоро. Искам да ги монтираш на всички прозорци в Киневан, както и портици над всички открити входове.
– Ще започнем работа още утре сутринта.
– И музикалният ѝ плейър, този... айпод? Вампирите го счупиха. Трябва ѝ нов – наистина ѝ трябва. Всъщност тя май харесва всички неща от тази епоха – уреди, електронни предмети. Видях, че си обновил покоите ми. А останалата част от замъка...?
– Всичко е напълно модернизирано. Задържах всички служители – от готвачите до прислужниците и стражите. Поддържаме Киневан готов, в случай че вие или брат ви се завърнете.
– Остави само най-доверените служители и им кажи коя и какво е тя. А освен това им съобщи какво ще направя, ако тя бъде наранена по какъвто и да било начин.
Навярно бе започнал да се преобразява само при мисълта, че Ема може да пострада, защото Харман го зяпна, а после се изкашля в дланта си.
– Ра-разбира се.
Лаклен се разтърси наум и каза:
– Има ли някакви слабости, за които трябва да знам? Нещо за финансите? Някой да е нахлувал на наша територия?
– Сега сте по-богат отпреди. Много по-богат. Тази земя все още е защитена и скрита.
Лаклен въздъхна с облекчение. Не би могъл да намери по- добър служител от Харман. Той беше честен и съобразителен, особено по отношение на човеците, и използваше умението си да променя формата си, за да им изглежда така, сякаш остарява.
– Оценявам всичко, което си направил – каза Лаклен. Твърде сдържан израз, като се има предвид, че домът и богатството му бяха останали непокътнати благодарение на това създание. Както винаги, стори му се смешно как на преобразяващите им се носеше славата на мошеници, как обидно ги наричаха „двулики“ от толкова време, че думата най-сетне се бе разпространила и сред човеците. – Много съм ти задължен.
– Отпускахте ми щедри увеличения на издръжката – ухили се Харман и наклони глава към Ема. – Тази малката... Наистина ли е вампир?
Лаклен отиде до нея и пъхна една руса къдрица зад ухото ѝ.
– Полувалкирия.
Харман видя заостреното ѝ ухо и вдигна вежди.
– Никога не сте обичали да правите нещата по лесния начин.
* * *
Алармите на колите продължаваха да вият на мили разстояние от тях.
Макар че най-накрая бяха успели да успокоят Аника и бяха овладели мълнията, която заплашваше да разцепи къщата, това нещо все още държеше нейната Ема.
Тя се опита да се отърси от яростта – подобни изригвания на енергия само вредяха на целия колектив от валкирии, които споделяха мощта си. Точно сега една дузина от тях седяха в тази огромна стая и я гледаха в очакване на отговори, които щеше да ѝ се наложи да даде. Отговори, които Фюри би трябвало да е тук, за да осигури.