Реджин отново беше седнала пред компютъра и проверяваше повторно базата данни на сборището. Този път беше пуснала търсене за тоя Лаклен.
Аника крачеше нетърпеливо напред-назад. Позволи на мислите си да се върнат към деня, в който пристигна Ема. Навън снегът беше натрупал на толкова високи преспи, че стигаше до средата на прозореца. Нищо необичайно в старата им родина. Седнала до огъня, Аника люлееше бебето на ръце и с всяка секунда се влюбваше все повече в златокосото момиченце с малки заострени ушички.
– Как ще се грижим за нея, Аника? – измърмори Пусия.
Реджин скочи от мястото си пред камината и троснатопопита:
– Как можеш да водиш една от тях сред нас, когато те избиха моя народ?
Даниела коленичи до Аника, взря се в лицето ѝ и я удостои с рядко докосване – както и ледено пронизване от бледата си ръка.
– Тя трябва да е сред своите. Добре го знам.
Аника решително поклати глава.
– Ушите ѝ. Очите ѝ. Тя е елф. Валкирия.
– Когато порасне, ще стане зла! – настоя Реджин. -Дяволите да ме вземат, вече ме е хапала с тези свои кучешки зъбчета. В името на Фрея, та тя пие кръв!
– Голяма работа – намеси сеМист с небрежен тон. -Ние пък се храним с електрическа енергия.
Бебето се вкопчи в дългата плитка на Аника, сякаш ѝ казваше, че иска да остане.
– Тя е дъщеря на Елена, която обичах с цялото си сърце.
В писмото си тя ме умолява да пазя Емалин от вампирите. Така че смятам да я отгледам и ако това е желанието на всички ви, ще напусна сборището, но разберете: от сега нататък тя ми е като дъщеря.
Спомни си колко скръбно прозвучаха следващите ѝ думи:
–
– Ще я науча да бъде всичко, което беше добро и благородно у валкириите, преди времето да ниразяде. Тя никога няма да види ужасите, на които сме ставали свидетели ние. Ще бъде защитена.
Всички замислено се умълчаха.
– Емалин от Троя16!
Тя потърка нос в личицето на Ема и я попита:
– Кажи, кое е най-подходящото място да скрием най- красивото вампирче на света?
Никс се засмя с наслада.
– Laissez les bon temps roulez17.
– Добре, намерих го! – обади се Реджин. – Лаклен, крал на ликаните, изчезнал от около два века. Просто ще обновя базата данни и ще добавя, че очевидно отново е на линия. – Скролна надолу. – Смел и безмилостен на бойното поле и изглежда, е участвал във всяка битка, която някога са водили ликаните. Какво е правил? Медали за доблест ли е искал да спечели? И, ооо, внимавайте, дами, това голямо момче се бие мръсно. Готов е да завърши дуел с меч с юмруци и нокти, а ръкопашен бой – със зъби.
– Ами семейството му? – попита Аника. – Кого обича? Кого можем да използваме.
– Почти не му е останало семейство. Проклятие! Деместриу ги е избил всичките.
Когато млъкна и се зачете, Аника ѝ махна да продължи, докато накрая Реджин не възкликна:
– Ооо, мацките от онова убежище в Нова Зеландия са зли, така да знаете. Тук са отбелязали, че макар да не са се били с него, са виждали как се бори с вампири и че хапливи подмятания за семейството му го хвърляли в безумна ярост, което го правело по-лесна плячка за опитен убиец.
Кадерин сложи един от мечовете си в скута Най-после бе оставила настрана диамантения си брус за полиране.
– Значи, я е наранил. Щом е мислел, че е от Ордата
Реджин се обади:
– Той дори не подозираше, че е валкирия. Навярно се е опитвала да ни предпази. Глупава малка пиявица такава!
Лусия измърмори:
– Можете ли да си представите колко ужасена трябва да е?
Никс въздъхна.
– „Сейнтс“18 няма да стигнат до плейофите.
Нежната плашлива Ема в ръцете на едно животно... Аника стисна юмруци и две от лампите най-близо до нея – току-що поправени заедно с комина от един от доставчиците на лора – избухнаха и на четири метра височина във въздуха се разлетя стъкло. Валкириите на пътя му отстъпиха настрана или наведоха глава, без да бързат, след което отърсиха косите си и продължиха с прекъснатите си занимания.
Без да откъсва поглед от екрана, Реджин каза:
– Всичко това е част от Въздигането. То отключи всички тези събития. Трябва да е то.