Аника знаеше, че е така. Кралят на ликаните току-що се бе измъкнал от безкрайно дълъг плен. Кристоф, кралят на вампирите бунтовници, бе превзел една от крепостите на Ордата само преди пет години и вече изпращаше войници в Америка. А таласъмите, предвождани от свиреп водач, който от време на време беше с всичкия си, бяха започнали да набират сила, заразявайки колкото се може повече хора, за да изградят армията си.
Аника отиде до прозореца и зарея поглед навън в нощта.
– Каза, че на Лаклен почти не му е останало семейство. Кой тогава му е останал?
Реджин затъкна зад ухото си един молив.
– Има по-малък брат. Гарет.
– Как да намерим този Гарет?
Никс плесна с ръце.
– Този го знам! Този го знам! Питайте... Лусия!
Пусия рязко вдигна глава, погледна към Никс и изсъска, но без истинска злоба. Отговори с монотонен глас:
– Той е ликанът, който ни спаси живота преди две нощи.
Аника се извърна от прозореца.
– Тогава съжалявам, че трябва да направим това, което ще направим.
Лусия я погледна въпросително.
– Ще му заложим капан.
– Как? Той е силен и според това, което видях дотук, е умен.
– Лусия, трябва отново да пропуснеш целта.
18
През целия ден Лаклен остана до Ема, като барикадираше всяка следа от пролука между дебелите завеси и проверяваше раните ѝ, за да се увери, че заздравяват.
Нямаше да се осланя на късмета си за нищо. Дори легна до нея, поряза врата си отстрани и я примами да пие от него.
Малката вампирка го заблиза нежно и въздъхна в съня си. Сигурно го беше омагьосала, защото това му се стори най-естественото нещо на света.
Следобед, когато свали превръзките, видя, че раните все още са зачервени и подути, но вече се бяха затворили напълно.
Най-голямата му тревога утихна и той се замисли за това, което бе научил.
Сега, когато знаеше истината за всичко, гледаше на Ема по различен начин, но трябваше да признае, че чувствата му не се бяха променили. Вече бе приел, че тя е партньорката му, дори през времето, в което си мислеше, че е част от Ордата. Сега знаеше, че не само не е от Ордата, а дори не е точно вампир.
През дългите години, които бе прекарал сам, той си бе представял партньорката си в хиляди различни светлини. Беше се молил да е интелигентна и привлекателна, да е добра по душа А сега Ема, полувампир-полувалкирия, надминаваше дори най-смелите му фантазии.
Но семейството ѝ... Лаклен въздъхна уморено. Никога не се бе сражавал с тях – смяташе, че не са му равни, и ги бе виждал само от разстояние. Но знаеше, че валкириите са странни елфоподобни създания, бързи и силни и че навсякъде около тях святкат мълнии – мълнии, които по някакъв начин минаваха през тях. Според слуховете валкириите се хранеха с електрическа енергия. Говореше се, че са извънредно интелигентни, точно това бе видял у Ема За разлика от нея обаче те бяха почти толкова агресивни и войнолюбиви, колкото и вампирите.
Макар че валкириите нямаха почти никакви общоизвестни слабости, казваха, че можели да бъдат хипнотизирани от блестящи предмети, както и че били единственият вид сред пора, който можел да умре от скръб.
Бързият преглед на информацията, която кланът бе събрал за тях, му показа един разказ за произхода им. Според Книгата на лора преди хилядолетия Вотан и Фрея се разбудили от сън, продължил цяло десетилетие, от вика на девица воин, миг преди да загине в битка. Фрея се възхитила на смелостта ѝ и пожелала да я съхрани, затова двамата с Вотан поразили човешкото момиче със светкавицата си. Девицата се събудила в огромната им зала, изцелена, но недокосната – все още смъртна – и бременна с безсмъртна дъщеря валкирия.
В годините, които последвали, светкавиците на Вотан и Фрея поразявали умиращи жени воини от всички видове сред лора – валкириите като Фюри наистина били отчасти фурии. Фрея и Вотан дарявали на дъщерите елфическата красота на Фрея, какго и лукавството ѝ. Съчетавали ги с доблестта на майките им и произхода на всяка от тях. Това правело всяка от дъщерите уникална, но според Книгата на лора човек можел да разпознае валкирия по това, че очите ѝ пламвали в сребристо, когато я обземело силно чувство.
Очите на Ема бяха заблестели така, когато пиеше от него.
Ако тази легенда беше истина – а Лаклен вярваше, че е така – това означаваше, че Ема е внучка на... богове.
А той я смяташе за по-нисша от себе си. Могъщият крал на ликаните, обременен с жалка партньорка.