– Ема, нека ти помогна.
Тя рязко отметна глава нагоре.
– Трябва да купиш акции в някоя компания за ключалки! Казах „сама“!
Той кимна, че е съгласен.
– Да, обикновено го казваш, а аз все пак оставам. Такъв ни е навикът.
Гласът му беше спокоен и макар че самата идея беше лудост, той звучеше като съвсем разумно същество.
„Уединение? Нямаш никакво...“ Ръката ѝ се стрелна към едно шише с шампоан, нейното шише с шампоан, вече разопаковано за престоя ѝ. Запрати го по него с такава сила, сякаш мяташе кама, така че то се превъртя във въздуха. Звукът, с който се счупи, ѝ прозвуча като постижение. Защо го предизвикваше?
„Защото ми харесва.“
Той вдигна вежди.
– Пак ще се нараниш.
Тя посегна слепешком към балсама.
– Но преди това ще нараня теб.
* * *
Когато тя грабна друго шише, Лаклен кимна бързо и напрегнато.
– Много добре.
Затвори вратата след себе си и си помисли, че ще му трябва известно време да свикне с тази новост – да не прави в собствения си дом това, което си поиска
Когато зърна безценното огледало, което Ема бе счупила, си спомни, че то се намираше в Киневан от векове и може би беше най-старото запазено огледало на света. Вдигна рамене. Ако не друго, Ема поне си възвръщаше силата.
През следващите петнайсет минути не спря да крачи из коридора. Ослушваше се, в случай че го повика, което не беше много вероятно, и се чудеше как да я убеди отново да пие от кръвта му. Ако това я правеше по-силна, значи, щеше да ѝ трябва огромен запас, толкова, че да ѝ остане. Лаклен щеше да се погрижи да ѝ го осигури.
Тя беше сърдита, искаше да се върне при семейството си и той разбираше тази нужда. Но нямаше начин да я изпрати у дома. А самият той да отиде с нея? Когато за нищо на света не би могъл да нарани някой от семейството ѝ дори за да се защити?
Съжаляваше, че се налага да бъде толкова суров с нея. Знаеше колко много е преживяла, но просто нямаха време за това.
Когато се върна в стаята им, тя беше изкъпана – а също така и облечена, сякаш се канеше да излиза
– Къде си мислиш, че отиваш? – попита остро той. – Трябва да си в леглото!
– Излизам. Нали ми каза, че е безопасно.
– Да, разбира се, и ще те изведа навън...
– Целта е да се махна от теб. Може и да можеш да ме задържиш тук още четири нощи, но това не означава, че трябва да ги прекарам с теб.
Той я улови за лакътя.
– Тогава първо ще пиеш.
Тя изгледа ръката му с унищожителен поглед.
– Пусни ме.
– Ще пиеш, Ема! – изрева той.
– Разкарай се, Лаклен! – кресна тя в отговор и изтръгна ръката си. Когато той отново я улови, тя замахна към него толкова бързо, че очите му не можаха да проследят движението ѝ. Едва успя да хване дланта ѝ, преди да се е стоварила върху лицето му.
* * *
С ниско заплашително ръмжене той обгърна тила ѝ с ръка и я притисна към стената.
– Казах ти да не ме удряш. Знай, че следващия път, когато се опиташ, ще ти отвърна подобаващо.
Тя задържа брадичката си вдигната, макар че се молеше погледът ѝ да не трепне.
– Само един удар, и може да ме убиеш.
Гласът му предрезгавя:
– Никога няма да те ударя. – Наведе се и прокара устни по нейните. – Всеки път ще си вземам целувка като отплата.
Тя почувства как зърната ѝ се втвърдяват и се ядоса, че не може да овладее тялото си – той сякаш имаше над него по- голям контрол от нея. Въпреки цялото объркване и паника от последните няколко нощи, още едно бавно прокарване на устните му по нейните я накара да го пожелае. Макар че се ужасяваше от това, което се криеше в него. Ами ако се преобразеше, докато правят секс? Тази мисъл я накара да се отдръпне.
– Знам, че искаш повече от целувка. Нали затова ме принуждаваш да остана до пълнолунието? За да можеш да спиш с мен? – Както я бе предупредил, че ще стори.
– Няма да отричам, че те искам.
– Ами ако ти кажа, че искам просто да приключим с това? Тази вечер? За да мога утре да си тръгна?
Усети как той претегля отговора си.
– Значи, си готова да спиш с мен, за да ме напуснеш няколко дни по-рано? – Изглеждаше почти наранен. – Тялото ти в замяна на свободата ти?
– Защо не? – попита тя и понижи гласа си така, че почти започна да съска. – Само си спомни за всички неща, които направих под душа в Париж, за да получа едно телефонно обаждане.