Наклони глава и се загледа в треската. Намръщи се, когато в съзнанието ѝ нахлу един спомен и го обсеби. Навярно отново бе сънувала Лаклен. Днес.
Когато след пристигането им заспа, видя тяхното последно... сексуално преживяване през неговите очи.
Докато се взираше в малката струйка кръв около бялото дърво, почувства как сънят я залива, усети как треските от лицевата дъска се забиват в дланите му, когато той я строши. Но болката не можеше да го накара да трепне. Трябваше да задържи ръцете си там. Трябваше.
Нуждата му да я докосне се бореше с желанието му да спечели доверието ѝ. Ема почувства колко силно копнееше той да положи ръце върху тялото ѝ, почувства как се надигат у него желанието и нуждата да тласне хълбоците си към нейните – и призна пред себе си, че ако ролите им бяха разменени, на негово място тя щеше да каже „Майната му“ и да го сграбчи.
Сега ѝ се зави свят, почувства се омаломощена от жаждата, която бе изпитал той, и объркана, че тя вижда украсения таван на хотелската стая, когато той отметна глава назад, като се мъчеше да не свърши.
Но косата ѝ се плъзгаше по него него, хълбоците ѝ се забиваха безмилостно в тялото му, а гърдите ѝ се притискаха към неговите. Той почувства как тя го всмуква жадно и знаеше, че е свършено...
Тя се олюля, когато ненадейно излезе от спомена и примигна.
Той се бе държал почтено. Бе удържал на думата си въпреки яростния напор на нуждата Сега Ема искаше да се върне обратно в онази нощ и да му даде това, от което той така отчаяно се нуждаеше. Но не можеше, защото това беше само сън. „Или спомен.“ Падна от парапета Инстинктът я накара да се извърти, за да се приземи на пети, но веднага след това се свлече на земята.
Точно като съня с огърлицата.
Полудяваше. Също като Никс, която виждаше неща, които не трябваше да вижда.
„Лаклен, какво си направил с мен?“
Ема седеше на мократа трева в странна страна. Звездите над
нея изглеждаха особени, сякаш светъл се бе смъкнал леко надолу. И нямаше никого, с когото да сподели подозренията си.
* * *
Призори Ема не се върна.
Пазачите я бяха видели как влиза в къщата и после бяха барикадирали входовете, но едва след цял час трескаво търсене Лаклен я откри потънала в дълбок сън, свита под едно стълбище в шкаф за метли. Дали е знаела, че миризмата на амоняк и почистващите препарати, които държаха там, ще прикрият мириса ѝ от него?
Сега той изскърца със зъби, когато я видя да трепери в прахта. Тревогата му моментално се превърна в гняв.
– Дявол да го вземе, Ема! – изръмжа той и я вдигна на ръце.
Какво, по дяволите, си беше мислила? Той щеше да определи правилата и в името Божие тя щеше да...
Ненадейно коридорът бе залят от слънчева светлина и той набута и нея, и себе си в един ъгъл, като я прикри с тялото си.
– Затвори шибаната вратаI
– Извинявам се – изрече провлечено познат глас зад него, докато вратата се затваряше. – Не знаех, че ще има вампири. Трябва да сложиш табела.
Сега, когато светлината отново бе приглушена, Лаклен се обърна и зърна Боуен, най-стария си приятел. Радостта, че го вижда, се помрачи, когато забеляза колко много е отслабнал той. Някога висок и едър като Лаклен, сега Боуи беше мършав и изпит.
– Изненадах се, че те виждан жив, но ти май си ни приготвил друга изненада – подметна Боуи и се приближи да огледа нескрито Ема, която лежеше в ръцете на Лаклен. Повдигна косата ѝ и я потупа под брадичката – Мъничка красавица. Мръсничка е.
– Да, тази сутрин легна да спи под стълбището – поклати глава Лаклен, неспособен да я разбере. – Запознай се с Емалин Трой. Твоята кралица.
Боуи вдигна вежди – най-изразителната проява на чувство, която Лаклен бе виждал у него, откакто партньорката му го напусна.
– Кралица вампир! Съдбата май те ненавижда
Лаклен се намръщи, а Боуи продължи с огледа
– Ушите ѝ са заострени?
– Тя е полувалкирия – обясни Лаклен. – Отгледана е в едно от сборищата им. Държали са я настрана от Ордата.
– Значи, тук ще стане интересно – заключи Боуи, без да проявява особен интерес.
Емалин потръпна и зарови лице в гърдите на Лаклен.
Боуи го погледна изпитателно.
– Не мисля, че съм те виждал толкова изтощен. Върви изкъпи тая твоя замръзнала малка... валкирия и легни да поспиш.