Красавицата успокоява звяра?
– И къде я откри тази твоя Емалин Трой, която толкова дълго време не успя да намериш? Къде се е крила мъничката ти кралица?
– Допреди седемдесет години не е била родена.
Боуи вдигна вежди.
– Толкова млада? Наистина ли е всичко, на което се надяваше?
– Много повече, отколкото се надявах – увери го Лаклен и прокара пръсти през косата си. – Не можех дори да си представя партньорка като нея. Ема е умна, умът ѝ е толкова пъргав и сложно устроен, че знам едно: никога няма да я разбера. Освен това е прекалено красива, дразнещо тайнствена и не е като никоя друга жена, която съм срещал. – Отпи голяма глътка от чашата си и този път ѝ се наслади. – Колкото повече разбирам начина ѝ на изразяване, толкова по-ясно ми става, че партньорката ми е остроумно и забавно момиче. – Устните му се свиха разсеяно – несъмнено си спомняше нещо весело. Когато най-накрая отново се извърна към Боуи, каза: – Не очаквах чувството ѝ за хумор, но е добре дошло.
Боуи знаеше, че трябва да се е случило нещо изключително, та Лаклен дори да докара нещо подобно на усмивка толкова скоро след изтезанието си. Ако доскоро беше убеден, че Лаклен е объркан и греши за партньорката си, сега промени мнението си. Лаклен си беше загубил безнадеждно ума по тази Емалин. Очевидно тя беше негова.
– Е, добре, как смяташ да я задържиш? Изглежда, че ще са ѝ нужни специални грижи и хранене.
– Тя пие от мен. Никога не е пила от друго живо същество.
Макар че бе видял белега, Боуи се учуди.
– Значи, не убива?
– Никога – отговори Лаклен и в гласа му прозвуча гордост. – И аз се чудих затова, но тя е блага душа. Не би наранила и муха. Трябва насила да я карам да пие от мен.
– Затова кракът ти не заздравява както трябва – отбеляза Боуи.
– Това е нищожна цена.
– И какво е усещането, когато пие от теб?
Докато Лаклен се мъчеше да облече отговора си в думи, Боуи го изпревари:
– Изражението, което се опитваш да прикриеш, говори много. – Исусе Христе, на Лаклен му харесваше!
Лаклен прокара ръка по устата си.
– Много е... приятно. Но освен това вярвам, че ни свързва. Създава връзка помежду ни. Поне за мен е така. – И с по-тих глас призна: – Мисля, че започнах да жадувам за това повече от нея.
„Загубил си е безнадеждно ума по нея.“ Вампирка или не, Боуи му завиждаше за това чувство.
– И как една толкова млада безсмъртна се справя с епичната участ да бъде твоя кралица?
– Тя още не го знае.
Боуи го погледна смаяно. Лаклен поясни:
– Няма да се зарадва. Както казах, аз не... аз не се държах с нея така, какго подобава. Не показах уважение и не си направих труда да скрия какво мисля за природата на вампирите. Тя иска само да се върне у дома и не я обвинявам.
– Чудех се защо не си я белязал. През този период сме много уязвими.
– Знам. Повярвай ми, векове наред си представях как ще глезя и закрилям партньорката ми, но превърнах живота на Ема в ад.
– Тогава защо ѝ беше сърдит тази сутрин, Лаклен? – присви очи Боуи. – Не мога да ти обясня колко неблагоразумно е това.
– Притесних се и се ядосах. Сега не съм сърдит.
– Не си я белязал. Може да я загубиш.
– Това ли се случи с Марая?
Лаклен знаеше, че не бива да говори за нея пред Боуи. Марая беше партньорката елф на Боуи, която бе загинала, докато се опитваше да избяга от него.
Когато Боуи го изгледа свирепо, Лаклен настоя:
– Знам, че никога не говориш за това, но в този случай има ли нещо, което трябва да знам?
– Да. Твоята Ема е „чужда“ и винаги ще остане такава. Не бъди твърдоглав и глупав. И не се опитвай да я накараш насила да приеме нашите навици и обичаи. – И добави с нисък глас: – Иначе историята ти ще се превърне в предупреждение за другите. Като моята
Лаклен понечи да каже нещо, но се поколеба.
– Какво? Питай всичко, което искаш.
– Как го постигаш? Как успя да продължиш толкова време? Сега, когато наистина разбирам какво си загубил, не знам дали аз бих могъл.
Боуи вдигна вежда
– А аз не мисля, че бих могъл да изтърпя плътта ми да изгаря и да пада ден след ден, десетилетия наред и да остана с всичкия си. – Вдигна рамене. – Всички ние имаме своите дребни мъчения.