– Защо не ѝ кажеш какво си преживял...?
– Никога. Трябва да вярвам, че ще продължи да изпитва чувства към мен. И ако е така, само ще изпита болка, ако разбере за това. Чувствам, че ще преодолее ужаса си, но ми трябва повече време. Само ако можех да ускоря процеса...
Боуи пресуши чашата си, след което се загледа в дъното ѝ.
– Напий я. Човеците го правят постоянно. Задръжките на жените падат. Само една нощ, и...
Лаклен почти се ухили, преди да разбере, че Боуи е сериозен.
– Мислиш, че ако я напия, тя ще поддаде?
– Защо не?
Лаклен поклати глава.
– Не. Не и докато още иман шанс.
Когато Боуи видя, че Лаклен постоянно поглежда към прозореца и несъмнено забелязва, че скоро слънцето ще залезе, каза:
– Върви. Трябва да си там, когато се събуди.
Лаклен кимна и стана.
– Всъщност искам да съм там, преди да се събуди. Моята любима предпочита да спи на пода, но се караме на тази тема. Повече няма да...
– Ти, шибана кучко! – проехтя женски глас от колонадата на долния етаж.
21
Лаклен се втурна към стълбището, за да види какво става в галерията долу.
- Касандра пристигна – измърмори Боуи зад него. Съобщаваше очевидното, защото Касандра сега беше съборила Ема на пода, притискаше я под тялото си и се опитваше да я удуши. Лаклен стисна парапета с ръка, готов да скочи, но Боуи го дръпна назад.
- Недей, Боуи. Кае ѝ причинява болка и ще трябва да я убия. Когато старият му приятел не го пусна, Лаклен замахна с юмрук – по навик, с левия, по-слабия си. Боуи очакваше нападението, хвана юмрука и изви ръката му назад.
- Още ли се чувстваш виновен за онзи удар, когато бяхме момчета? Пак ти казвам, нали накрая дойдох на себе си! А сега погледни какво става и имай малко повече доверие на партньорката си.
Лаклен го направи, но същевременно вдигна другия си лакът, за да го стовари в лицето на Боуи.
Ема заби чело в носа на Кае. Лаклен се поколеба.
- Твоята Емалин дори не е задъхана. И ако не го стори сега, всички постоянно ще я предизвикват. Не забравяй, че сме изпълнени със злоба създания, които боготворят силата.
Боуи изрече последните думи с презрителна усмивка, сякаш цитираше някого.
- Проклятие, това няма значение. Тя е толкова дребна. Възстановява се от рани...
- Но е хитра и някой я е обучавал – отбеляза хладно Боуи и пусна Лаклен тогава, когато Ема си освободи място изпод Кае, след което ритна с двата си крака толкова бързо, че на двамата мъже им беше трудно да проследят движенията ѝ. Ритникът ѝ се заби в гърдите на Кае и я запрати във въздуха чак до другия край на стаята. Лаклен поклати глава. Не вярваше на очите си.
Междувременно Боуи бе донесъл скоч и им бе издърпал столове.
Кае отметна косата от лицето си.
– Ще си платиш за това, пиявице.
Докато се изправяше грациозно, Ема ѝ отправи отегчен поглед. Очите ѝ обаче горяха в сребристо.
– Давай.
Боуи беше прав – изобщо не бе задъхана.
Кае прие предизвикателството: хвърли се към Ема и я прикова към земята с по-едрото си тяло, след което стовари длан върху устата ѝ.
Лаклен изрева от ярост и прелетя над парапета. Преди да стигне до тях, Ема заби ноктите си в Кае, измъкна се изпод тялото ѝ, скочи на крака и замахна с всичка сила с опакото на ръката си.
Лаклен познаваше този удар.
Кае се удари в отсрещната стена и един гоблен се стовари отгоре ѝ. Не стана.
Боуи скочи от площадката след Лаклен, издиша и добави:
– Единственото, което би могло да направи тази борба по- хубава, е порция „Джел-О“.
Когато стигна до Ема, Лаклен я хвана за раменете, но тя рязко се дръпна и замахна към него, като го улучи в дясното око. Той стисна зъби, насили се да не обръща внимание на болката и плъзна очи по нея, за да провери за наранявания. Потръпна, когато видя сцепената ѝ долна устна, и измъкна долния край на ризата си, за да попие кръвта. Ема обаче изсъска, докато си поемаше въздух.
– Това ли ти причинява болка?
Боуи помогна на Кае да стане и я повлече към тях.
– Мамка му, какво става тук? – изрева Лаклен към Кае, след което веднага се обърна към Ема и каза: – Извинявам се.
Тя се намръщи.
– Пусни двайсет и пет цента в буркана за псувни. О, както и да е. И притисна опакото на ръката си към все още кьрвящата си устна.
– Лаклен, жив си! – провикна се Кае и се втурна към него.
Погледът, който той ѝ отправи, я накара да се забави. На лицето ѝ се изписа объркване. После спря съвсем.