Тя разбра, че той очаква нещо от нея. Нещо повече.
Беше я видял в най-ужасното ѝ състояние и все още я искаше. Това, че я видя така, не му попречи да тръгне след нея, за да я целуне по ухото и да ѝ посъчувства за раните. Този мъж, тази великолепна ходеща фантазия, искаше нещо повече.
От нея. Беше ли готова да му го даде? Чувстваше се смела и опиянена от първата си победа, но беше ли готова да приеме Лаклен в тялото си и да рискува да види как звярът в него отново се надига?
Точно в този момент си мислеше, че може и да е.
– Лаклен, ако някой като теб поиска да... да люби жена като мен, би ли могъл да бъде внимателен с нея? Да прави нещата бавно?
Тялото му се стегна от внезапно напрежение.
– Да, готов е да се закълне, че може.
– И няма... няма да се преобрази?
– Не, Ема. Не и тази вечер – увери я той. Гласът му беше толкова тих и потрепващ, че и тя потръпна, а зърната на гърдите ѝ се втвърдиха. Нуждаеше се от него, желаеше го, макар че много добре знаеше какво е той.
Когато вдигна пръсти и нежно прокара върховете им по лицето му, той я погледна невярващо, преди да затвори за миг очи от удоволствие.
– Лаклен – прошепна Ема, – аз те ударих.
Изражението му беше неразгадаемо.
– Да.
– Няма ли... да ме накараш да си платя?
Той изстена и докато обладаваше устата ѝ, я вдигна на плота и се притисна между краката ѝ. Ръцете му обхванаха дупето ѝ и я притеглиха срещу твърдата му мъжественост.
Когато тя изохка, той докосна езика ѝ със своя и тя му отвърна, изпълнена с желание той да погълне устата ѝ докрай, да я целуне както през онази първа нощ в хотела. Но сега всичко беше дори по-хубаво от тогава. Той беше агресивен, но изкусен. Накара я да се разтопи за него, започна да движи хълбоците ѝ до възбудения си член, търсейки повече.
От устните му се изтръгна ниско ръмжене, а после и хриптене срещу нейните:
– Не понасям да те гледам наранена. Няма да позволя на никого да го стори пак.
Тя се наведе напред. Сега го целуваше, заровила ръце в гъстата му коса. Краката ѝ се бяха увили около него, докато той я притискаше за гърба и я търкаше срещу себе си.
Тя задърпа копчетата му с несигурни пръсти и нададе звук на раздразнение. Той веднага разкъса ризата и Ема искаше да му благодари, задето разкри мускулите, които се напрягаха и отпускаха под пръстите ѝ. Още по-възбудена и без да изпитва нито капка срам от това, тя прокара ръка надолу, покрай колана на панталоните му, за да сграбчи члена му.
Той отметна глава назад и изкрещя, а после дръпна пуловера и сутиена ѝ нагоре, над гърдите ѝ. Започна да търка с лице зърната ѝ. Дъхът му ги изгаряше. Започна да ги смуче, докато накрая Ема си помисли, че ще умре от удоволствие.
Майната му на бъдещето, на обвързването, на страховете и на всичко останало.
– Искам те – изрече задъхано тя и прокара палец по влажната главичка на пениса му. Когато той улови зърното ѝ между зъбите си и изръмжа, тя извика в отговор: – Целия!
Той изръмжа срещу мокрото ѝ зърно и се надигна, за да я погледне с невярващо изражение.
– Не знаеш колко се радвам да го чуя.
Със свободната си ръка тя разкопча ципа си. Той се наведе да смъкне обувките ѝ, после хвана краищата на дьнките ѝ и само с едно движение ги издърпа от нея.
После отново започна да я целува, сякаш знаеше, че Ема ще загуби смелостта си, накара я да извие гръб към него, докато тя прокарваше ръка по невъзможно големия му член. Потръпвайки, той вдигна краката ѝ и постави стъпалата ѝ на плота. Разтвори широко коленете ѝ, дръпна бикините ѝ и изстена при гледката на голата ѝ плът.
Поради някаква причина Ема не се притесни, докато той я гледаше с тези свои тъмни жадни очи. Всъщност погледът му я накара да се разтрепери, да се навлажни още повече.
– Колко дълго чаках – промълви Лаклен с дрезгав глас. – Не мога да повярвам – продължи той, преди да завладее устата ѝ с такава сила, че я остави бездиханна и стъписана
Засмука едното ѝ зърно, после другото, прокара езика си по тях. Ръката ѝ стисна члена му, а треперенето ѝ стана още по- силно, докато тялото ѝ пулсираше за освобождение. Защо не я докосваше? Защо не нахлуваше в нея? Кога му беше казала да действа чак толкова бавно?
Беше близо. Знаеше го, усещаше, че най-накрая ще познае удоволствието, което не бе изпитвала никога, а само си го бе представяла.
Дали не искаше да го помоли, както я бе молил той под душа? Вече не смяташе, че това е под достойнството ѝ...
– Моля те, докосни ме там – каза тя, когато коленете ѝ се отвориха покорно. – Докосни ме. Целуни ме. Направи всичко, което искаш...