Той простена.
– Ще направя всичко – изхриптя. – Ще направя така, че да ти е хубаво...
Тя нададе внезапен вик, когато пръстите му нежно погалиха женствеността ѝ.
– Толкова си влажна – издращи гласът му. – Като коприна си.
Пръстите му бавно се движеха нагоре и надолу и караха плътта ѝ да потръпва след тях, навлажняваха я още повече. А после единият се потопи докрай в нея, без пощадата, която ѝ бе оказал преди. Застави тялото ѝ да го приеме, притисна гърба ѝ в огледалото. На този свят не би могло да има по-приятно усещане. Тя простена в блаженство и прокара юмрука си нагоре, а после надолу по твърдата му ерекция.
– Защо никога не си правила любов? – избоботи в ухото ѝ той, а после дъхът му изсъска между зъбите, когато тя обхвана с длан тежките му топки.
Нима знаеше? Можеше ли да го усети?
– Няма никой, който... За жена като мен нямаше никой, когото... – помъчи се тя да намери дума, която означаваше „никой, когото семейството ми да не е готово да убие“. – Никой...
– Който да не е бил дисквалифициран още преди началото на състезанието – изви устни той. Порочна усмивка. Порочен ликан. С това негово бавно, горещо докосване.
– Аха.
– Тогава е хубаво, че те намерих и ти – мен. – Сграбчи я за врата и я обърна с лице към себе си. С другата си ръка пъхна пръста си навътре и започна да прокарва нежно палеца си по клитора ѝ. Ема се радваше, че я държи за тила, иначе главата ѝ щеше да започне да се клати. – Погледни ме.
Клепачите ѝ трепнаха и се повдигнаха.
– Ти си моя, Ема – изхриптя той между накъсаните си вдишвания. – Разбираш ли какво ти казвам?
Нов тласък. Този път хълбоците ѝ се вдигнаха да го посрещнат и тя се вкопчи в ръката му. Нуждаеше се от освобождение, имаше нужда той да свърши по-бързо.
– Разбираш ли ме? Винаги.
Веждите ѝ се сключиха.
– Имаш някоя друга...
– Това си ти, Ема. Винаги си била ти.
Думите му звучаха като обещание, като... клетва. Тя попита глупаво:
– Значи, не е австралийската дума за „приятелче“?
Той бавно поклати глава. Палецът му я галеше и я затрудняваше да разбере какво ѝ казва.
– Но... ноти каза, че...
Защо трябваше да го прави сега, когато описваше идеални кръгове с палеца си, без да бърза? Ема смътно разбираше какво ѝ казва, но искаше пръстите му да продължат да се движат, искаше го целия вътре в себе си.
– Ти... ти си ме излъгал?
Той се поколеба и отговори:
– Да, излъгах те.
Тя изстена от разочарование. Проклятие, беше толкова близо!
– Защо ми го казваш сега?
– Защото започваме тази вечер. От сега нататък помежду ни винаги ще стои само истината.
– Започваме тази вечер? – попита тя объркано. – Какво имаш предвид? Съвместния ни живот или какво?
Когато той не отрече, тя се стегна. „Съвместния ни живот.“ За един ликан това означаваше „завинаги“, а за безсмъртните „завинаги“ беше буквално. Тя рязко се дръпна от него, дръпна бикините си обратно и подви крака под себе си.
– Никога не си мислил да ме пуснеш.
Придърпа надолу блузата и сутиена си и потръпна, когато платът покри зърната ѝ.
– Не, не мислех. Трябваше да те задържа при мен. И смятах дотогава да съм те придумал да останеш тук.
Тя повтори глупаво:
– Трябвало е да ме задържиш при теб? – Незадоволеното желание караше тялото ѝ да изпитва чувството, че нещо не е както трябва, караше го да гори с огън, който тя не можеше да потуши.
– През всички изминати години чаках онази единствена жена, отредена само за мен. Тази жена си ти.
– Още ли си луд? – попита остро тя, ядосана, че тялото ѝ се чувства лишено от него. – Не съм тази жена. Просто не съм.
– Скоро ще разбереш, че си отредена за мен – за мен и за никой друг. Ще разбереш, че съм те търсил неуморно във всяка епоха, в която съм живял. – Гласът му беше тих и дрезгав. – И, Ема, живял съм и съм те търсил много дълго време.
– Аз съм вам... – потупа се тя по гърдите – ...пир. Вампир. Да не си го забравил?
– И аз се слисах. Отначало не го приех.
– Без майтап? За ншцо на света не бих се сетила! Ами ако тогава си бил прав? Може да грешиш сега – предположи отчаяно тя. – Откъде можеш да си сигурен?
Той се наведе към нея.
– Усетих мириса ти от... далеч и той беше красив и успокои съзнанието ми. Когато за пръв път видях очите ти, те познах. Вкусих плътта ти и... – потръпна силно над нея и гласът му стана гърлен – ...няма начин да го опиша. Но мога да ти покажа, ако ми позволиш.